Ненужният Първанов

След като сервира (публично и с максималния възможен медиен шум) опашатата лъжа за това как научил от медиите за предложената от военния министър Аню Ангелов кандидатура за шеф на военното разузнаване, президентът все пак изплю камъчето и обясни с думи прости къде го стяга чепика: той държал вътрешен човек от досегашното ръководство да оглави службата. Сиреч – негов човек – защото това ръководство си беше негово не в преносния, а в прекия смисъл на думата.

Вероятно затова българския президент държи на приемствеността – под която очевидно разбира запазването на досегашното статукво, при което службата обслужва преди всичко президентството – и неговите собствени геостратегически интереси. Иначе казано: Първанов държи военното разузнаване да бъде нещо като троянски кон в контекста на българските служби за сигурност – и да работи за интересите на Кремъл, а не за интересите на НАТО.

Може би най-точната характеристика на досегашното статукво на тази служба бе направена от министър Аню Ангелов. Той посочи, че военното разузнаване е "черна кутия", в която не може да влезе никой, дори и ДАНС – и че това е най-сериозното му основание да предложи за негов шеф външен човек.

Необичайно резкият начин, по който президента бламира неговите предложения, повече от ясно показва, че държавният глава държи службата да си остане „черна кутия”, следваща маниерите и целите от времената преди десети ноември – като военния министър носи отговорност за нейните действия, но де факто не може да ги контролира и дори не знае с какво с занимават и какви ги вършат неговите спецове. И всичко пова се прави под прикритието на разните процедурни правила, постулирани от сбърканата ни Конституция – според която президентът формално е върховен главнокмандващ – но взаимоотношенията му с реалните силови ведомства са формулирани по неясен и двусмислен начин.

Именно тази конституционна неяснота му позволява да шикалкави и да заобикаля самите коституционни изисквания с претенцията, че реално назначава висшия команден състав на армията – докато реално няма правомощия за реален избор и за персонални предложения – има право само да ги утвърждава със свой указ или да откаже мотивирано да направи това. Изглежда никой от тъй наречените „бащи на Конституцията” не си е представял, че някой ден ще се пръкне държавен глава, който ще претендира за реални правомощия при назначението на висши военни – и ще се домогва до тях, като бламира до дупка предложенията на правителството.

Този конфликт вероятно ще се задълбочи – като се има предвид позицията на Бойко Борисов, който този път подкрепи своя министър (за разлика от друг един прецедент още при заемането на поста от Аню Ангелов – когато премиерът директно бламера негов законопроект, за да угоди на президента). Този път той заяви съвсем директно: няма нищо скандално в това, че военният министър Аню Ангелов не е съгласувал предварително с Първанов кой да бъде новият шеф на военното разузнаване, тъй като Министерският съвет предлага кандидатурата, а държавният глава има право да я подпише или да не я подпише. И добави недвусмислено – в пряка реплика спрямо скандалното изявление на президента: „Ние не сме деловодители.”

Тъй че вероятно става дума за скандал с продължение – и за конфликт, чието разрешение може да се окаже първа стъпка в предизборната борба за президентския пост. В интерес и на премиера, и на правителството е да отхвърли твърдо и безкомпромисно президенските домогвания – най-малкото защото същите са в откровено противоречие с геостратегическите интереси на България, а и на Атлантическата общност – и всяко отстъпление предтях би направило – меко казано – неприятно впечатление.

Осен това няма защо вече да се правят мили очи на президента – например с познатия Бойко Борисов аргумент, че неговите министри всеки ден работели с президентската институция. Със или без мили очи Първанов оттук нататък ще налага вето до дупка и ще сипе популистки тояги върху правителствения гръб – трябва да се свикне с това и да се приеме като природно бедствие. Но времената Гоцеви отминават – и с всеки изминат ден този прилизан човечец с двойна биография става все по-излишен: време е прочее премиерът да разбере това – и да направи нужното тази ненужност да стане видна и за българските граждани.