Джингиби Доган

След две години усилен труд, подръчквана неколкократно от нетърпеливата прокуратура, Националната агенция по приходите най-сетне сколаса да приключи с проверките на няколоко имота, свързани с Амед Доган. Тази върло неприятна задача й бе възложена през 2008 г. – след това още веднъж превъзложена, след това пак и пак. И ето че днес тържествено ни бе обявено от говорителя на НАП Росен Бъчваров, че резултатите от проверките на 7-те компании, за които се твърди, че са свързани с Доган, вече са предадени на компетентните органи. Машшалах, каква отдаденост, каква оперативност, каква висока ефективност са проявили нашите данъчни при този, хм... обществено интересен казус!

И какво сега? Притаявате дъх и очаквате да чуете най-сетне, след десетилетни догадки, чии са прочее въпросните имоти, кой и как ги е придобил и на кого впоследствие са прехвърлени, както и поради какви причини Доган се разпорежда с тях, като да са му бащиния? Очаквате, ама ядец! Нищо няма да научите, щото информацията била конфиденциална.

Пита се защо все пак обявяват тъй тържествено приключването на проверките, щом са тъй конфиденциални – и щом очевидно и този път ще заметат резултатите от тях под килима. Пита се още и защо въобще са ги правили – както и защо прокуратурата ги е поръчвала. И защо например когато стане дума за някой претрепан вече бандюга, за когото е видно, че няма кой да мъсти (като Самоковеца например), същата тази информация – на кого се водят дворците и хотелите му, как са придобити и как не са плащани данъци за тях, не е тайна – а виж, когато става дума за Доган, е тайна.

Може би не самата информация е конфиденциална. Може би самият Доган е конфиденциален. Таен и нужен – както бяха нужни тайните агенти, към чиято каста принадлежи. И както е конфиденциален, тъй е и недосегаем. Джингиби – от антиподния на Апостола вид. Джингиби – дори и за Бойко Борисов, който тъй и не успя да бутне не дори сараите му, а незаконно построеното барбекю към тях...