ЗАРЯЗВАМ СИ ТАНКА И СТАВАМ ПИЛОТ

Преди да ни ударят големите национални жеги и преди да започнем да  питаме дали Джони Деп, завалията, се кваси в акватория благословена от  фалангата на покойния Св.Йоан Предтеча, наша скромност реши да се направи на необходим в обществото. Ето как:

 В обикновен работен и все още безсиестен  делник, който се надявахме да запишем в трудовите си книжки, като принос към пенсионното си осигуряване, поне на 20/двадесет/ бели, грамотни, православни и без ментални увреждания европейци от български произход казах: “…Е, добре че се видяхме,но сега бързам щото имам важна среща с госпожа ДАНИЕЛА ПЕТРОВА.Със здраве и прочее…”. И тук натъртвам на името на госпожата и го повдигам кегелно, белким някой се досети, що за човек се крие зад него.

Всуе, братя и сестри. Колкото вие се досещате, толкова и столичните труженици на духа, минаващи по най-интелегеещата се българска улица “Раковски”, се присетиха. Пълна библейска тишина в асоциациите към името на дамата.

А  защо бях решил да мегаломанствам с личната данна на иначе приличната ни сънародница ли? Ами защото тя се явява, de facto, най-големия специалист  в областите култура, гражданско общество и медии в България. Като депутат от действащото Народно събрание именно тя е  шеф на парламентарната комисия, която трябва да урежда законодателните инициативи и произтичащите от тях облаги или пък неразбории. Един вид, дялан, крайъгълен камък и темел, дето се казва на народната свяст. Будител първа категория и зачинител на народните добрувания в недалечното ни бъдеще. Щото иначе лошо ни се пише!

А лошо написаното за бъдещото пък го бях прочел, като съждение произлязло под егидата на господин Сергей Игнатов, египтолог и професор. В момента на привременна работа, Министър на образованието, младежта и науката. При опита си да организират Национална стратегия за младежта в периода 2010-2020 г.изследователите на проф. Игнатов достигнали до конгениалното откритие, че: ”… Интересът сред младите хора към четенето на книги се срива.Сериозни книги (???-питанките мои, Л.Л.) четат едва 16% от учениците, 29% от студентите,13% от работещите и 8% от безработните младежи у нас.

ПОЧТИ ВСЕКИ ПЕТИ МЛАД ЧОВЕК ИЗОБЩО НЕ ПРИТЕЖАВА КНИГИ В ДОМА СИ.”

Като подчертавам последното, свършвам цитата. Тези неща ме занимаваха, когато по улица “Раковска” се правех на познат с шефката на Комисията по култура и прочее в парламента. И точно за тях исках да попитам някой наистина “печен” и начетен човек, който внятно да ми обясни, дали има изход от батака, все пак?

Защото, кебапчетата и надениците можем да наречем с общото хайдушко-орденоносно име “Стара планина” –  и след като им се ударят едни комерсиални цени, да се пуснат на пазара в естественият им вид, а не като ментета. Ама как от човеците-илитерати да се направи конвертируем вид, поне за пред хората. И да ги превърнем от лъже-интелигенция в прилична за употреба прослойка, която хем да е чела “Под игото” и поне историите на Швейк (нали сме Божем европейци!) хем да не се разревава само и единствено пред сериала “Сексът и градът”?

Въпреки че не знам – дали пък литературният брйлер Чиклит и сериалките тип “Стъклен дом” не са заложени дълбоко в културната стратегия за бъдещото “оцеляване” през споменатото десетилетия – като единствено и печелившо перо в нея. Един вид: хвърляй брашно – прави мъгла, кой ще ти проверява дали вълненията са Радини или на някоя задокеанска сериална анорексичка. И фалшива блондинка при това.

Кое ме кара да мисля така ли? Ами всичко…Или, почти всичко. Роднината на Сергей Станишев пък, Карл Маркс, е писал в едно от нечетивните си съчинения, че за да се занимаваш с култура и най-вече с изкуство, ти трябва да бъдеш художествено образована личност. С този постулат излиня не едно поколение.

 В настоящия възторжен идиотизъм от сурогати и благородното негодувание пред истинските стойности, не знам къде да поставя Веселин Маринов и меценатите му и къде да диря меценати, които да не носят проникновените за всяко българско сърце имена: Черепа, Гестапото и Задника?  И като ги намеря, те да имат благородството и вкуса да издадат съвременна антология на художественото слово, примерно, но която да не прилича на пловдивски тапети, подарявани в чест на именния ден Георги Първанов. Президент – примерно на нещо… Не заради друго, а защото от фалшиво кебапче може да те хване най-много разтърсващ сюргюн заран, а от менте култура положението е страшно по-разтърсващо. Какво да го описвам, отворете прозорец или си включете някоя музикално-развлекателна и уж информационна джаджа… Ужас и потрес!

Абе, що не се…шибаш с шибания си текст, ще речете в кройката на съвременните социо-лингвистки изисквания, наложени ни от времето и от…кризата, например. И ще бъдете изключителни… деградета. Известно е, че ако днес, утре, и в други ден можем да минем без културни хора, щото такива са изискванията на едни други не-културни хора, или всичко да заместваме със сурогати, то по-сетне сурогатът ще ни надвие и щем не щем – трябва да се отдадем тотално на ромско-номадската идентичност – и да престанем да се къпем и в неделя. А това е кофти както за производителите на сапун, луга, хума  и сапунени сериали, така и за кожно-венеролозите, които са вече единици у нас и в мимикриращото ни здравеопазване… Така че ще ошугавеем, преди да измрем в очакване на пенсионните си обезщетения – след поредните големи жеги или ужасяващи предречени зими.

Такива неща си мислех, докато вървях по улица “Раковска” в столицата на територията България. И едва ли някой щеше да ми помогне, ако отново не се намеси съдбата. Да, самата тя, в образ на вестникарско интервю със самата уважавана госпожа ДАНИЕЛА ПЕТРОВА.

Отново подчертавам името й, за да ви припомня, че тя е шеф на културната комисия на Народното събрание. Интервюто носи безлично (явно редакционно) заглавие:” БНТ и БНР са твърде различни, за да се обединяват.”. Кой друг, ако не само човек с провиденчески качества, може да изрече подобна мъдрост? Пък и трябва да си луд, за да твърдиш обратното.

Иначе г-жа Даниела Петрова се оказва родена на 1 февруари 1966 г. Юрист е, което не е лошо…Зависи за кого. Работила е като преподавател в катедра “Социални и правни науки” в Техническия Университет във Варна. Също не е зле…Хубав град, хубави хора! Областен ръководител на женската организация на ГЕРБ в морската столица. Извън изтърканата щампа, значи нещо като регионална Цола Драгойчева, Бог да я прости!

Но да надникнем в интервюто. То е с много богат избор за консумация. От бъдещ медиен закон (да пази Господ!), през въпросите за споменатите БНР и БНТ. Малко филхармонии, щипка театър. Мадона за разкош. Укор към вечно недолюбваните артистични професии и реформи. Реформи, колкото поемем.

А ние поемаме, ех колко можем да поемем? Бедна и е юридическата фантазия на шеф Петрова, колко реформа може да поеме героичният български народ. И за финал: поразяваща с монолитността си фраза тип Андрей Януариевич Вишинский (сталински прокурор, за позабравилите историческата истина):

”Просто културата трябва да излезе на пазара.”.

 Точка и край на цитата.Останалото е  готическо скандинавско мълчание. Чия култура? Колко? Къде? Защо? Кога? По какъв начин?

 Такива въпроси не се задават, за да не им се търси отговор? А отговорът наистина е завъртян и неприятен…Щото трябва да се признае, че антропологическата катастрофа, за която толкова години мечтаеха болшевиците, най-сетне се случи. Състоя се. Изкуството от идеология, най-сетне се превърна в женски пазар. Полезно и пъти по-лесно. Сега го контролират именно илитерати. А ти само крещиш: Пазар, па-за-а-р!

Още повече, че никой не ще да признае органическата истина, че нашето изкуство и култура, като истински пазарен продукт, са неконвертируеми. Изключвайки фотокамерите на пенсионирани японски туристи и псевдо-патриотарските полу-иманярски акции на маниаците.Нашата култура в този си остарял пакет просто не е нужна на света. Нея с голямо предубеждение я приемат само като аборигенско забавление, продавано на дребно по площадите пред православните храмове, превърнати също в туристически кич.

Защото ако трябва да говорим за онази, истинската култура, тя е луксозно и интимно занимание. Тя, горката, няма нищо общо с ужасните летни спектакли по хълма Царавец, нито с читалищните литературщини на някакви си “Мелнишки вечери на поезията”.

Защото в днешния си вид нашата култура, милата, е провинциална.А издайническия вик на провинциализма е много различим.Чува се и над девет земи, защото е неудържим в желанието си да бъде модерен. И хоп, знайни и незнайни лелки и чичковци ни тласкат с безподобно невежество към модерността на мокрите салфетки, от чието качество и предназначение трябва да изпадаме в полубожествен унес и преклонение.

Виртуозното невежество на множеството винаги е имало за цел, да декларира и декорира с присъствието си безсрамието на безсмисления си живот. В този си стремеж сега е особено фешън да се опираме и на пазара, и на конкуренцията. А какво е конкуренцията в изкуството и в културата? Нищо повече от трудно лечима завист. Сравняване на вкуса на пъпеша с нивото на река Дунав. В сантиметри, разбира се.

Ето, по това именно се и различават БНР и БНТ. По БНТ, не се излъчва ежедневен бюлетин за нивото на река Дунав. И като стана дума за Дунав, се сетих и за крайдунавския град Видин, от където пък бе произтекла предишната шефка на парламентарната комисия по култура г-ца Нина Чилова. Още по-предишен министър върху културата на България.

И взе че ме удари една носталгия. По нея. По законите внасяни от нея. А преди това и по спазване на културното законодателство, и по значителните й познания именно в областта на културата. На българската, за останалата историята мълчи. Чилова не стигаше до проникновени съждения за радио вълните и телевизионните честоти, но поне от художници и композитори откровено нищо не разбираше. И се гордееше с това. И с благородната си, артистична професия на фризьорка, от художествената самодейност. И сега се чудя: какво ли прави тази жена ? И ми е чоглаво някак без нея.

Направо страсти по Чилова ме обземат, както би се изразил някой съвременен автор на световни бестселъри, които у нас имат голям харчлък. Така де, няма само Антон Дончев да го издават, а президента да го чете и награждава непрестанно. Ама и той, милият, какво да прави, като друг си нямаме?

А ето че и г-н Шкумбата изпратиха в странство в името на световното спокойство. Този величав титан на самобитната и хилядолетна българска култура. И дипломация, разбира се…

И тук нещата пак се сливат в своята толерантност. Ползата вреда ли е, и къде зимуват раците, не е ясно май? Майната му, рекъл един поет навремето, майната му на тоя живот! Зарязвам си танка и ставам пилот… И е бил прав, да знаете. Защото само комунистите и антихристите разделят думата от понятието. Тук му е мястото да прасне един термин – наратив.Съвременно звучи! А на най-отчаяните и зорлии колеги от гилдията мога и да помогна. Онзи ден, пак в един вестник прочетох следната малка обява:

”Фирма търси специалист по индонезийски език с доказан писателски опит. Телефон:957……. “ и други цифри…

Е, как да не си зарежеш танка и да не станеш пилот!