Икономиката - икономична: възстановява се чрез спад

Кризата в България напоследък често е обявявана за мъртва от представители на правителството. Желанието им това да се случи бързо е обяснимо - да съвпадне с първата година от мандата и без много усилия от тяхна страна.

Затова всяко по-добро икономическо число се превръща в "хубава новина". Така се случи и в края на миналата седмица с данните за БВП, които показаха забавен темп на понижение от 1.5% на годишна база, дължащ се основно на износа. За предходното тримесечие понижението беше 3.6 на сто за година. Реакцията на Министерството на финансите не закъсня: "външното търсене продължава да е основен двигател за възстановяване на българската икономика".

Интересно е, че от ведомството от известно време говорят за възстановяване, преди да бъде обявен краят на рецесията, така както направиха развитите държави, някои от които за по-сигурно изчакаха не едно, а две тримесечия с реален икономически растеж, за да съобщят за начало на възстановяването на икономиките си.

Доколкото в България

продължава реалният спад, макар и вече забавен

провъзглсеното от правителството възстановяване трябва да е някакъв друг вид. И повече напомня на лозунгите, с които социализмът се хвалеше, като "Петилетката за три години" или "Икономиката - икономична: дело на всеки".

Извън шегата и погледнато субективно, последните данни наистина изглеждат по-добре заради възстановяването на експорта. Поставен в контекста на останалите компоненти на икономиката обаче,  поводите за радост не са много в момента, а по всичко изглежда и още неясно колко време, защото се вижда, че само износ не е достатъчен. Поне при тази структура на икономиката.

В момента износът на България почти достига нивата си отпреди кризата. Освен това производствените мощности на предприятията към юли са натоварени около 70% при около 75 на сто преди рецесията, което не е много далеч от потенциала им, а някои дори твърдят че са го достигнали.

Въпреки това единственото, което успява да направи износът, е да ограничи спада на БВП, растейки с по-бърз темп от вноса. Вносът си остава по-голям, въпреки че леко пада, и съответно търговското салдо е отрицателно.

Единственият шанс експортът да помогне по-забележимо е или вносът да спадне значително (което ще е още по-негативен и силен сигнал за задълбочаване на кризата), или да се окаже, че в страната има скрити производствени мощности, които да отговорят на рязък скок във външното търсене.

За да има производствени мощности, са нужни инвестиции

А погледът към инвестиционната активност не разкрива приятна ситуация. Вече година и половина бизнесът не иска да тегли инвестиционни заеми, отлага плановете си и промяна в положителна посока засега не се усеща. От чуждите инвестиции също няма какво да очакваме. За първите 6 месеца те са едва 360 млн. евро спрямо 1.6 млрд. година по-рано.

Освен това за първото полугодие

има нетно изтичане на капитали от страната

капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс са на минус, макар първата само за юни да успява да излезе на плюс. Тази картина показва, че в страната влизат по-малко средства по линия на инвестиции и финанси, отколкото излизат.

Да вземем потоците на взаимните фондове през последната година - основните им средства са насочвани към акции на компании в чужбина в търсене на по-висока ликвидност и доходност. Поведението им е оправдано от гледна точка на  интересите на акционерите им.

Но факт е също, че нито една компания не е успяла да се финансира наистина успешно през българската борса през последните две години, тъй като и местните, и чуждите капитали я заобикалят.

България може и да е страната с едни от най-ниските данъци в ЕС, но какво от това, след като не успява да привлече достатъчно чужди инвеститори. За година управление кабинетът "Борисов" не даде ясни сигнали, че ще създаде стабилна среда за инвестиции. Сагите от типа "Ще вдигаме ДДС, няма да го вдигаме, ще имаме балансиран бюджет, няма да имаме"

не изпращат сигнали за сигурност и предвидимост

В желанието си да сложи бърз край на кризата кабинетът заложи и прекалено оптимистични прогнози за растежа на БВП през тази и следващите години, които веднага предизвикаха критики. Защото, ако не успее да постигне тези резултати, правителството рискува да даде пореден лош сигнал навън.

Проблемите с тока по Черноморието, дължащи се на останалия неадекватен в годините капацитет на НЕК, също добавят няколко минуса за държавата. Няколко правителства са пренебрегвали този ключов проблем за сектора, който държавата е определила за приоритетен.

За липсата на реформи в администрацията и съдебната система едва ли има смисъл вече да се говори. В добавка финансовият министър Симеон Дянков си изработи интересна традиция по отношение на статистиката - когато се очакват положителни данни, той избързва да ги съобщи в аванс и неофициално като нарастването на износа с 44 % през юли. За неприятните се чака последната възможна за официалното им обявяване.

Без да се поддават очевидно на оптимизма от обявеното възстановяване, домакинства в България не искат да харчат, дори го правят все по-малко. Спестяванията се увеличават, но не се вкарват в икономиката. Така и този

важен мотор на БВП сваля скоростта от втора на първа

Задлъжнялостта на физическите лица освен това остава висока, а срещу нея често стоят обезценени активи. Като изключим сезонността на летните месеци, безработицата все още е с тенденция за повишаване. Липсата на достатъчно инвестиции допълнително държи пазара на труда в напрежение.

Това заедно със свитите доходи прави потенциала за раздвижване на кредитния пазар много слаб - домакинствата няма да са склонни да се натоварят с още дълг през тази и следващата година, който да вкарват в имоти и други активи.

А това беше фактор за тласъка както на финансите, така и на строителството преди кризата. Развитието на тези два сектора също остава под сериозен натиск, а строителството вече почти се крепи само на поръчките на държавата.

Интересни ще са данните за туризма в БВП за третото тримесечие, когато той е най-активен. Акциите на НАП показаха, че в крайна сметка в този сектор всеки си е правил и продължава да прави каквото иска.
Разбира се, краят на кризата и началото на истинското възстановяване рано или късно ще дойдат въпреки действията или бездействията на държавата.

Проблемът е, че тъкмо кризата дава безценна възможност за реформи и нетрадиционни управленски решения, а както става все по-ясно, тази възможност няма да бъде използвана.

Така и желаното преструктуриране на икономиката с привличане на много повече инвестиции в производство и насочване на повече продукция към външните пазари отново ще се отложи, а с това - и приближаването на страната до стандартите на живот в ЕС.

От: http://dnevnik.bg/