Казусът Божидар Димитров и отговорността на Бойко Борисов

„Какво иска един политически лилипут като Мартин Димитров за мен не е проблем.” С тези думи Божидар Димитров, министър без портфейл в кабинета на Бойко Борисов, реагира на искането на лидера на СДС да подаде оставка – заради скверния начин, по който определи българския народ.

Повод за исканата оставка, нека припомним, станаха следните негови думи: „Защо бе, майка му стара, защо е толкова злоба, бе?! Е т'ва не мога да си го обясня при тоя шибан народ, при тия шибани колеги!” – с които той коментира съмненията за автентичността на намерените край Созопол мощи на Свети Йоан Кръстител.

Определението на един от лидерите, от чиято подкрепа зависи оцеляването на кабинета, като „политически лилипут”, е – най-меко казано – наглост, за която би трябвало да му бъде потърсена политическа отговорност от неговия лидер – сиреч от министър-председателя. Фамозният псевдопрофесор обаче не се ограничи само с това, но и си позволи да коментира лидерските му позиции с думите: „Аз смятам, че час по-скоро той трябва да се оттегли от ръководството на СДС. Той окончателно загроби тази организация, която на последните избори имаше в цялата страна по-малко гласове, отколкото аз имах само в един окръг.” В скоба само ще отбележим, че в случая това „аз” маркира гласовете, подадени за ГЕРБ – а Божидар Димитров си присвоява електорални заслуги, принадлежащи по-скоро на Бойко Борисов.

Такива изцепки не се прощават. Или по-скоро не би трябвало да се прощават, ако става дума за нормални политици, а не за някаква сган от разпищолени бабаити. Тук обаче трябва да припомним, че казусът с искане на оставката на Божидар Димитров има своята предистория – защото синият лидер поиска неговата оставка още веднага след като бе назначен.

Поводът беше повече от сериозен: данните за това, че Божидар Димитров е бивш сътрудник на ДС, изнесени от комисията по досиетата. Тогава Синята коалиция поиска неговото отстраняване, като се позова на дадените публично от Бойко Борисов уверения, че няма да допусне агенти на ДС в своя екип. Нека припомним: тогава Бойко Борисов извади от десет кладенеца вода, за да защити протежето си, и бранеше номинацията му с клетвата, че ще понесе пълна отговорност за присъствието на Димитров в кабинета, защото му е приятел, знае от 3 г. за неговото досие, вярва му – и прочее, и т. н.

Може да видим колко тежи неговата мъжка дума и как носи тази пълна отговорност сега, на фона на безбройните гафове на Божидар Димитров – като се почне от безумната идея да изнудваме Турция за 20 милиарда евро срещу подкрепа за членство в ЕС, като се мине през недопустимото сквернословие на един министър спрямо собствения му народ (плюс омерзителните обяснения, че думата „шибан” нямала пейаоративно значение!) и като се стигне търгуването със самото българско гражданство – и с идеята му то да се дава срещу „дарения”.

Прочее това е и последния негов гаф – не по-малко колоритен от този с „шибания” народ. Министърът обясни, че търговията с българско гражданство си имала законови основания, но не посочи кои по-точно са те. Затова пък щедро описа първите „клиенти” на тази високо патриотична българска услуга – гражданство срещу заплащане.

Те били прочее канадец и американец, женени за българки – като благоверните им съпруги имали специална заслуга търгуването да потръгне. „Яки, хубави, здрави българки и казват – искам мъжът ми да бъде българин.” – обясни министърът. „Аз даже съм се опитвал да ги въздържа и им казвам: защо харчиш така парите на мъжа си?! А те казват – той е богат, бълха го ухапала. Те и двамата са много хубави мъже, бизнесмени и със смях приемат това. Казват – давай, така и така ще живеем тук.”

Как ви звучи това, а? На мен ми звучи някак си малко... пейоративно спрямо достойнството на тези двама новопокръстени българи. А си представете сега как ще прозвучи това в ушите на американския и канадския посланик. Като на всичкото отгоре се оказа, че никакви законови основания за търгуването с българско гражданство няма – ставало дума за тълкуване на законовата норма – и по-точно на текста, според който гражданство може да бъде дадено при наличието на „особени заслуги към Република България”. В случая тези „особени заслуги” се тълкуват от българския министър просто и ефективно: даваш сто хиляди евро и получаваш гражданство.

И след всичко това този шибан бай Ганьовец продължава да си бъде министър. И неговият политически бос продължава да се спотайва, забравяйки за това как е поел лична отговорност за всички негови действия. А Синята коалиция... Какво прави прочее Синята коалиция при наличието на толкова безогледно отношение на един действащ министър към един от нейните лидери? Продължава ли да подкрепя кабинета?

Надявам се някой да даде отговор на този въпрос.