Законите над морала, депутатите над закона

Понякога избраниците народни ръсят бисери, които просто трябва да бъдат вписани със златни букви в една бъдеща антология на националната наглост. Ето го и последният пример: Геновева Алексиева, депутат от ГЕРБ, зам.председателка на здравната комисия в парламента. Вгледайте се внимателно в това нейно твърдение: “Вижте, над морала има закони. Моралът за едни хора е един, за други – друг, затова са създадени законите. Аз, нарушавайки закона, трябва да извърша морално действие.”

Оставете казуса. Той и сам по себе си е знаменателен, но този чисто абстрактен извод заслужава повече внимание. В него се съизмерват две мотивации за действие: моралът и законът, а народната избраница е поставена пред необходимостта да избира между тях. Е – и какво избира тя? Избира, разбира се, закона – защото е над морала.

Нещо повече – от нейна гледна точка затова и са измислени законите – за да бъдат над морала. Защото – забележете: моралът е релативна, несигурна работа. За едни хора е един, за други – друг. И това го казва не някой комуняга, а народен представител от партия, която уж принадлежи към семейството на европейската християндемокрация!

Нещо още повече – оказва се, че да се спазват моралните принципи е акт, равностоен на закононарушение – нещо, което един народен представител не може да си позволи. Следователно дори ако законът повелява примерно циганите да бъдат направени на сапун, Геновева Алексиева ще последва този закон, а не вътрешното чувство за справедливост – въз основа на което се градят моралните принципи, и което е и основното, чрез което се определяме не като диваци, а като цивилизовани хора.

Прочее нека сега се върнем на конкретния казус. В него се съдържа един много конкретен морален въпрос: принудена ли е била Геновева Алексиева да погази морала, следвайки закона – или не?

Казусът е прост и банален, а и много характерен за нашите географски ширини: била е член в журито на конкурс за доценти, в който е участвала дъщеря й Виолета Чернодринска – и, разбира се, депутатската щерка е спечелила този конкурс, въпреки че при предварителния подбор не е заела първото място.

За сметка на това начинът, по който Геновева Алексиева тълкува собствените си действия, е повече от симптоматичен. Забележете наистина впечатляващата софистика, употребена в случая: “Никъде в закона, по който закон работи Специализираният научен съвет по офталмология, няма параграф, няма изискване да си правиш отвод, когато някой от фамилията участва в конкурса.”

Няма и това решава въпроса. Само дето няма и забрана за това да се направиш отвод, ако чувстваш, че участието ти влиза в разрез със справедливостта и морала. Трябва само да имаш усет за справедливост и морал, а в случая неговата липса е очевидна.

Нека обаче стъпим на нейната пътека – и обгледаме казуса от чисто законова гледна точка. Защитната й теза е, че просто й се е наложило да погази моралния принцип, защото законът повелявал това. Стана вече ясно, че законът не повелява, а просто позволява да се погази морала – в случай, че личната ти съвест позволява това. Да зададем въпроса от друг ъгъл – погазвайки моралния принцип, спазила ли е г-жа Алексиева националното законодателство, което в качеството си на депутат би трябвало да познава?

Отговорът е категоричен: не. Минавайки през задната вратичка на  някакъв неназован закон, по който работи въпросния специализиран съвет, тя е нарушила два други закона, далеч по-общи и по-важни в йерархията на националното ни законодателство.

Първо: Законът за конфликт на интереси, според който такъв конфлист възниква, “когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес - облага за него или за свързани с него лица”. В случая и публичната длъжност, и частния интерес са налице, а връзката между свързаните лица е пряка – те са майка и дъщеря.

И второ: Административнопроцесуалния кодекс, според който в каквото и да било административно производство (а провеждането на конкурс е безспорно такъв акт) “не може да участва длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие”.

Изводът прочее просто се налага: погазвайки моралните норми, Геновева Алексиева не е спазила, а е нарушила българското законодателство – и това е толкова кристално ясно, че повече няма накъде. Бихме могли да очакваме ако не разкаяние, то поне съзнание за неправомерността на извършеното, нещо като извинение поне.

Обаче ядец. Ето обяснението, което облечената с народно доверие дама дава за извършеното от нея, което няма как да не бъде квалифицирано като закононарушение и откровена злоупотреба с власт – или, иначе казано, като политическа корупция: “Целта е да се докаже, че ГЕРБ е такава, каквито са били и другите партии, далаверки прави, и да се очерни и окаля ГЕРБ и аз като депутат.”

Не знам каква е целта, но ефектът е правилно доловен. Прецеденти като нейния наистина показват, че ГЕРБ е като другите партии – и далаверки прави, и по роднински назначава. Което пък подяжда единствения й политически капитал – че не е “като другите”. Прочее не друг, а съм бат` Бойко беше заявил, че при подобни прецеденти ще бъде абсолютно безпощаден, независимо кой се е провинил. Остава и да потвърди думите си с действия – нещо, което май отдавна вече не прави.