ГОЛЕМИ ЯЙЦА “СРЕДНА ГОРА”

 Положението у нас наистина вече стана супер калташко, защото и героите на най-тиражните вестници-говнянки досадиха и се сбабичосаха до смърт. А и как  да е иначе, след като всичко що е читаво, от квалифициран убиец /килър/, до мозъчен хирург или цигулар виртуоз се изнесоха: “… на където им видят очите”.Щото тук, всичко това дето го живеем сме го гледали, гледали… А дори и най-ненагледното е приело отлежалия сайдеров вкус на националния ни еретизъм. И нищо новичко не може ни да ни се предложи, нито да се изработи от “корифеите на новината” или от адептите на клюката.Даже от лабораториите на ДАНС се затрудняват.

Преди няколко години чорбаджия на единия от двата споменати жълти вестника-седмичници ми сподели, че 64 пъти за годината вадил на първа страница “нещо” за Славчо Трифонов и винаги номерът минавал…Лампичката светвала, народецът подобно на кучето на Павлов се напапквал, после се изаквал, а вестникът се купувал безотказно.Макар все още една година да има 52 седмици. Жесток, даже феноменален ажеотаж, не мислите ли? Рекох му тогава, дали не е дошло времето да се ароматизират и страниците с проникновена кенефна миризма…От тогава ме подминава по улиците. То, той и не ходи по тях, щото го возят в скъп автомобил. Но, че ме подминава си е чиста истина въпреки моята прекрасна отходна идея, която при всички случаи ще бъде експлоатирана в България. Рано или късно.

Но,  дописката не е толкова  за WC-та , а за нас, човеците които провокираме подобно вестникарско поведение. Ние наистина нямаме спирка и граници в наблюденията на суетите си.

Лили Иванова, щяла да конферира пореден и скодоумен телевизионен “шоу-формат” от следващата  продукция на пъргавата: “Втора частна арменска фамилия”. Халал да и е хонорара…Никога не било иначе късно да станеш за резил? Глупости, за нашите географски ширини това явно не важи, защото резилът е настъпил преди десетилетие. И то в какви размери. Много по-тежки и кошмарни, отколкото нето-то на т.н.златен лауреатски венец придобит от “световнийот поэт  Лубомир Левчев”, както отбелязва преди дни македонската изкушена преса и се киска неприкрито, разбира се. Въпросът тук не е за грамажа и каратите на златото или неговото денарово-левчево покритие, а за какво там и сега е  била дадена наградата? За написаните безсмъртни последни творби? Заради заглавието:”Убий, българина!”? Поради незабравимото физическо присъствието на “државникот”Гоце? Или заради неизвестни даже на проределите читателите  на Левчев, серия от някакви политически, сепаративни фокстроти? Странна направа има в това, понятието човешката психика. Кое я кара пред съгражданите си да се подпира на бастун, а на няколко километра зад някаква вече виртуална граница, бастуни да и бъдат  подтисканите вождистки комплекси.

“Не плюй поета! Той ни е мъдрец…”.Такива викове чувам вече из вестникарските страници и заглавия. Тц! Не-е!.. Не може мъдрец да се продаде толкова евтино. Става дума за тоталната разпродажба на “лауреата”, а не за последната му  промоция во Струга.Естествено-22 употреба.

“Ще правят паметник на героите от “Време разделно”. С това заглавие иска да ни зарадва загубил тираж всекидневник. И какво от това? Да, наистина какъв трябва да бъде всенародния катарзис в навечерието на частния празник на гражданинът Антон Дончев и неговия осемдесети рожден ден? Онзи Дончев, който в пристъп на мистифицирана агресия се изживява като академик, класик на българската словесност и предвестник на бъдещето. Абе, месия и радост всенародна.  Да не би храбрия и “шибан” български народ да направи манифестация под балкона му? Подобно шествие не сме забелязвали да е имало от онова по ул. “Раковска”, под прозорците на покойния  дядо Вазов. В навечерието при подписването на Ньойския договор. И нека се замислим защо точно под неговите прозорци е дефилирало огорченото и покрусено множество? Защото Вазов със всякаквите си кусури и подбалкански тарикатлъци не е бил лъжец. Нищо повече не казвам! Абсолютно нищо и не намеквам! Само искам да попитам откъде са парите  днес за тази “всенародна почит” към Елица, поп Алигорко,Момчил и другите от принудените герои назовани в поръчковия белетристичен опус на маестрото Дончев? Кой оторизира някакъв може би Инициативен комитет да събере тези пари. На чий адрес беше легализирана подписката ? Кои бяха най големите дарители? Първанов или Борисов ? И кой ще плати масрафа по данданиите? И разбира се, новото издание на  доктринерския роман “Време разделно”. Слава Богу, че другото не секретно творчество на този корифей е меко казано малоизвестно.

Не се правете зорлем на лумпени драги съграждани, скъпи братя и сестри, както би казал Тодор Христов Живков по този повод.Вземат ни вкупом за балъци. Та, нима не чувствате, че това е началото на артилерийската подготовка от поредния подготвян прокомунистически безкръвен преврат.След който съвсем ще източат кръвта на икономическите ни сили. Този път и в местната власт и с взор към президентските покои…Стар, ловък и изпипан  трик. Започва се с носталгията “по културата”, докато правителството работи “по престъпността” и кебапчетата…Колко еднакъв лингвистичен похват в изразяването? Колко изтъркан и познат кадесарски вариант на загриженост. Но както рекох в началото на този обзорен колоквиум и двата вида прегрешенци са твърде вехти, за да могат да бъдат стойности като внушения. Писна ни от стари мутри, стари чанти и нафталинени поп и фолкпевици. От послания със същия дъх. То фактически и послания няма и няма и да има, защото и ангелите устремили се към земята ни оредяха. Намират се само мощи менте, но според корифеи на народопсихологията ни и откровени психопати и това ни било много. От римушковци и доморасли носители на Нобелова награда ни дойде байгън, това е турско понятие за пресищане, но и от обрязаните ни идва нещо повече, та и те да разберат. От най-талантливите ведомствени философи в опикания им вход на подарената им от същото ведомство комсомолска панелка вече ни се повдига. А ведомството, о него всички го знаем! И как само го знаем. То е едно и за бандитите и и за писателите . И за бандитите-писатели, и за писателите-бандити.  И не само шефът на Комисията по разсекретяване на досиетата може да свали грифът за секретност. Можем и ние, стига да поискаме…Но ние не щем. Понеже така ни е по лесно. И по-драматично. Защото в драматизма има чувство на изненада. Кого ще обнародват в “говнянките” с мирис на урина? Днес този, утре съседа, а в други ден? В други ден може би и даже мен? Да не дава Господ! Да спи зло под камък! И така вече двадесет години, а полза никаква! Ползата е като в училище за идиоти. Един кретен разказва на други кретени, че истинската кайма се прави от истинско месо. Кретените ръкопляскат, кимат с глави и очакват да поникнат яйца, големи яйца…Край паметника на Съветската армия. И да се наричат “Средна гора”.