БОГОВЕ И МЕСИИ

Читателите ще ме извинят за необичайното въведение към тая статия: ще цитирам няколко стиха от стихотворението на Христо Радевски «Към Партията» с искрената, но слаба надежда, че от това никой няма да си загуби апетита.

«Аз крача с крачките ти бойни.

Аз чувствам как тече кръвта

От твойте рани многобройни,

И аз горя, и аз туптя,

Туптя със пулса ти неравен –

Плът от войнишката ти плът, -

Подхлъзвам се и се изправям

по твоя окървавен път.

Води ме, Партио, води ме

Под свойте бойки знамена!

Свети с червеното си име

Чрез хилядите имена!

...И ако нявга се забравя

И почна да те клеветя –

Не ме заплювай! Аз тогава

Не бих заслужил чест такава –

дори на храчките честта!

Не бих искал да ви подлагам на такова изпитание, читателю, и затова не ви предлагам целия текст – оставям го на вашето индивидуално привличане от мазохизма дали ще го прочетете изцяло или не. Ще го намерите на интернет под името на писателя. Там някой старателно е указал: «Все още не са дадени мнения за произведението. Оценка – 0». Вашето удоволствие ще бъде още по-голямо ако си представите, че цели поколения са го чели и рецитирали, а ако не са го наизустявали са им писали двойки и са ги приписвали към категорията на неграмотните.

 И понеже стихотворението е писано в 1932 година, тоест по сталинско време, да започнем с изказване от самия Сталин: «Ленин ни остави прекрасно наследство, което ние напълно прееб..хме!» (цитирам буквално).

Такива откровения, разбира се, той е правел само пред тесния си кръг гангстери, затова и ще го подминем. А ето ви и още един негов цитат, напълно в бойния дух на Партията, с който той се е постарал да бъде достоен ученик на Ленин: «Предимството на съветската система е, че разрешава проблемите бързо – с кръв.»

Но ето днес си имаме нов месия, човек който като пратен от бога ще разреши всичките ни проблеми, човекът-обединител на нацията, човекът-икономист, човекът-идеолог! Под неговото ново ОФ трябва да застанат леви и десни, да не говорим за центристите! Той е човекът-светлина, аспиринът за всички болки, лъч в пустинята, пред който морето се разтваря, за да мине неговия богоизбран народ!

Ако на някои е трудно да разберат дали става дума за Ким Ир Сен или за Гоце Първанов, то нека им е простено – и двамата имат безупречно чисти досиета в Държавна Сигурност.  Някои казват, че освен архари този нов месия обича да чука и партийни милионери или партийни отстъпници като Божинов, но това са само зли клюки, целящи само да петнят безупречния образ на месията. Той днес се дистанциира, разбира се, от такива сталински пенюги като Велко Вълканов, който, застанал пред тълпа от осемстотин партийни жабокреци, заявява с така наречения «речник на омразата» в минута на висок партиен адреналин: «Управляват ни гадове, мръсници и престъпници»!

Затова пък партийното комсомолче Станишев е там, с усмивчицата си и  с червеното знаме, което така обича да размахва. Така достигаме и до най-важния куплет от горното стихотворение:

«Мен хулите не ме смущават,

Врагът с които те покри –

Аз знам, аз вярвам, че си права,

Когато съгрешиш дори!»

Повярвайте ми, исках да ви го спестя, но си спомних за една моя стара приятелка, чийто баща-генерал й казал някога: «Помни, че ако някой ден с брат си измените на партията, ще ви убия»!

«Стана ми тъжно и обидно, – казва тя – значи тоя човек, моят собствен баща, поставяше тъпата си партия по важност пред  децата си»! Така тя научила може би най-важния урок в живота си, тоест че партията е митично богоподобно създание и както всеки бог – недосегаемо, своеволно, безгрешно и жестоко. Но от живота тя научила и нещо друго – че нейните членове са опасни човекоядни животни от сорта на баща й и Велко Вълканов. Човекоядни или не, важна е вярата, нали разбирате – вярата! Тая, за която Велко Вълканов казва: «Гадове...» Така говорят само паднали партийни ангелчета, загубили своята божествена  неприкосновеност и произтичащите от нея привилегии.

 Ако не сте забелязали, за тях всички останали са гадове. Те много обичат тая дума, а тя идва от дълбоко просмуканите им със сталинизъм мозъци. Да ви го илюстрирам с цитат от самия Сталин: «Който се опита да разруши единството на социалистическата държава и който се стреми към отделяне на която и да е част или националност е заклет враг на държавата. Ние ще унищожим всеки такъв враг, дори и ако той е стар болшевик; ние ще унищожим целия му род и семейство. Ние безмилостно ще унищожим всеки, който с делата  и мислите си – да, и мислите си, заплашва единството на социалистическата държава».  

За Сталин, както и за жабокреците, животът не е сегашното кабаре «България». По-важно е да разберем има ли разлика между Велко Вълканов и новия месия - Гоце Първанов. От колко години Иво Инджев се опитва да ни докаже, че няма. Аз обаче мисля, че има и това са неговите така приспивателно-кротки притчи, играта на криеница с опонентите му и цивилизованите методи за елиминиране на враговете му, така че много рядко може да видите кучешките му зъбенца.

Не, това не ти е Велко Вълканов, това е новия месия! Разбирате ме, нали?