Интервю на Биляна Борисова с Антоний Гълъбов
Замесената в няколко скандала за конфликт на интереси и злоупотреба с власт Геновева Алексиева от ГЕРБ подаде оставка от ръководството на две парламентарни комисии, но съмненията за придобити облаги останаха. Под натиска на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов тя се оттегли от зампредседателските места в комисиите по социалната политика и по здравеопазване, след като нейни колеги офталмолози я обвиниха в източване на здравната каса, а и стана известно, че е оценявала дъщеря си - д-р Виолета Чернодринска, в конкурс за доценти. За поредния подобен скандал, свързан с политици от ГЕРБ, потърсихме мнението на социолога Антоний Гълъбов. |
Как ще коментирате поредния скандал в ГЕРБ?
- Това не е само лобистки скандал. Очевидно е, че за разлика от досегашни скандали с подобен привкус този път имаме някакви конкретни резултати. Онези, които са предизвикали общественото възмущение, си отиват. Това е позитив и трябва да започне да се установява като практика.
Същественият проблем обаче е друг - че подобно решение се постига само когато става дума за публичен скандал и той е стигнал до равнището на министър-председателя. Това означава, че всички по-ниски нива са оставили решаването на този проблем на лидера си. Оказва, че той е последната защитна линия на ГЕРБ, всъщност и единствената, която може да санкционира подобно поведение. А би трябвало да започнат да работят по-ниските нива на контрол и на управление на самата партия.
От друга страна, в конкретния случай е напълно очевидно, че не става дума за конфликт на интереси. Говоренето за конфликт на интереси постепенно започва да замазва истинския проблем - тук става дума за злоупотреба със служебно положение, за злоупотреба с власт.
Госпожата (депутатът от ГЕРБ Геновева Алексиева - бел. ред.) се е намирала в конфликт на интереси, когато е била определена за член на тази комисия, която трябва да изпитва дъщеря й. Но вместо тя да направи отвод и да излезе от ситуацията на конфликт на интереси, не само че не го прави, но е осъществила избора.
Подаването на оставка от ръководството на две парламентарни комисии достатъчно ли е, понесена ли е отговорността?
- Това е политическата санкция.
Резултатът от конкурса за доценти обаче не е променен...
- Оставката е политическата санкция, която е в правомощията на Борисов като лидер на партията. Оттам нататък стои още по-сериозният въпрос, че госпожата показа становище на Висшата атестационна комисия, което абсолютно влиза в разрез с всякакви правила и норми. Остава точно този проблем - легитимен ли е изобщо изборът, след като има откровено консумиран конфликт на интереси, който е прераснал в злоупотреба със служебно положение.
Смятате ли, че тази оставка изчерпва скандала?
- Не, защото госпожата обясни, че води война от 40 години със свои колеги. Проблемът е много по-сериозен и по-дълбок. В същото състояние е БАН и всяка професионална и научна общност, в която политически протежирани кръгове окупираха властта в съответната професия. Тази материя е изключително несимпатична за публични коментари.
Състоянието на БАН сега се дължи именно на такива протежирани от десетилетия политически фигури, които предпочетоха да обезсмислят самата академия, отколкото да загубят властта си. Така че изобщо не е проблем само на оставки или на конкретния скандал, който ще отшуми след дни.
Става въпрос за компрометирани, корумпирани отношения в самите професионални общности. И не само в здравната система, а и във всяка сфера на науката. Докато не бъде преодоляно това, няма да имаме ефективна реформа нито във висшето образование, нито в науката.
В първата година на това правителство се извъртя поредица скандали с представители на ГЕРБ, които прокарват закони в полза на производители на алкохол, арендатори на горски стопанства, едри земевладелци, автомобилни превозвачи, нотариуси...
- Това е следващото ниво. То дори не и лобистко, а директен опит за самообслужване. Лобизъм е, когато имате посредник, който въздейства върху волята на народните представители, а не когато имате депутати, които обслужват свои лични и групови интереси. Това не е лобизъм, то има съвсем друго име.
Какво е то?
- Политическа корупция.
Какъв е ефектът от тези многобройни примери на политическа корупция върху управляващата партия?
- Политическата корупция в България не е изчезвала. Тя се е разраснала до такива мащаби, че смяната на един политически елит не е достатъчен. Тук става въпрос за директна злоупотреба с власт. И опитите да ги определяме като лобистки по-скоро смекчават и изкривяват истината.
Без всякакво съмнение става дума за политическа корупция, защото това са хора, които са попаднали във властта именно с намерението да се облагодетелстват от нея. Бяхме свидетели на подобен опит дори и от страна на сегашната опозиция.
Спомнете си скандала с арестите от Кърджали, там бяха засегнати чувствително политически интереси и заради това конкретният случай беше превърнат в национално достояние. Това са механизми и средства за политически натиск, които продължават да функционират.
Тогава изпълняват ли се предизборните обещания на ГЕРБ - че няма да повтори "кражбите и далаверите" на тройна коалиция?
- От гледна точка на личното поведение на председателя на партията, да. Спомняте си няколко случая, в които той на пожар пристига в Народното събрание и буквално спира законопроекти с такъв характер.
Но от гледна точка на поведението на депутатите от ГЕРБ далеч не е така. ГЕРБ трябва да започне да работи като партия - да има контролни органи, които да реагират на определени ситуации, да взимат решения и да не натоварват с всички възможни решения собствения си лидер. Защото всички формално сме против авторитарните партии, но те се образуват точно така - когато всички долни нива прехвърлят отговорността за взимане на решение на председателя.
Борисов дали осъзнава този проблем?
- Мисля, че има сетива за този риск, но в момента предпочита да действа радикално и сам, отколкото да изгради жизнеспособна организационна структура, която да съблюдава за поведението на участниците във властта от ГЕРБ.
Тези хора нямаха предишен политически опит, нямаха политическа биография. Очевидно част от тях решиха, че попадането им във властта е златен шанс да върнат свои инвестиции или да си решат свои проблеми. Виждаме доста безцеремонно поведение, което трябва да бъде санкционирано много по-решително.
Как си обяснявате, че в случаите и с Румяна Желева, и с Лъчезар Иванов, а и сега замесените подават оставка под натиска на премиера, той им благодари за достойното решение, без да коментира по същество гафовете, и не следват други санкции?
- Той предпочита да запази добрия тон и да не извежда в публичното пространство всички детайли. Но ако не бъде внесен ред, ако не бъде контролирано поведението на депутатите от мнозинството, ГЕРБ ще има все по-сериозни проблеми с все повече подобни скандали.
Как ще се отрази това на електоралната им подкрепа?
- Засега не се отразява. Липсата на такава чувствителност обаче е и големият проблем на България - през последната година от управлението си кабинетът "Станишев" имаше подкрепа под 10%, което не би било възможно в една демократична страна и той би паднал.
За съжаление обществената подкрепа нито успява да въздържа управляващите и да ги "вкарва" в един демократичен ред, нито обратното - липсата й е в състояние да доведе до поемане на политическа отговорност.
Очаквате ли рокади в кабинета?
- Ще има смени, но не и по линия на финансовия министър, въпреки че различни групи от интереси подготвят каскада от протести, стачки и митинги. Но това е кабинет, в който нито един от министрите няма гаранции, че ще изкара мандата. По-лесно ми е да кажа кои министри се справят добре.
Със сигурност Росен Плевнелиев, който успя да съживи държавната политика в своя сектор и да се предпази от скандали. На Сергей Игнатов му предстои тежка битка с тези закостенели, фамилно-партийни структури в БАН и висшето образование. Външният министър Николай Младенов също е на мястото си. Това обаче не означава, че в тежки сектори като здравеопазване, социална политика, икономика и енергетика няма да има сериозни сътресения, които биха могли да доведат и до смени.
Какъв изход очаквате от конфликта между президента Георги Първанов и министъра на отбраната Аню Ангелов за шефа на военното разузнаване?
- Скептичен съм. Подкрепям ген. Ангелов, защото знам, че е пряко свързан с реформата във въоръжените сили още от края на 90-те години и има сериозен опит и качества. При предишната ситуация Борисов предпочете да задържи отношенията си с президента и ограничи министъра при промени в закона за отбраната.
Опасявам се, че това може да се повтори сега - премиерът ще предпочете да поддържа нормален диалог с президента и ще ограничи възможността за действие на министъра си.