Добър бащица – лоши министри

В залеза на Станишевото премиерство паралелите с края на Виденовото управление станаха натрапчиви. Виденов, виждайки краха на подопечната му държава, в края на 1996 година се съгласи с идеята да се въведе валутен борд. Това бе неговото признание, че не е способен да спре краденето на пари и печатането на нови от неговите съратници. Сдаде национален суверенитет, за да спаси, каквото може.

В края на своя мандат, Станишев изпрати писмо до Брюксел, в което моли ЕС да прати управляващи. Инстинктивната реакция на някои медии беше – ето, сети се и този да помоли за политически борд. Сдава суверенитет, защото си признава, че не може да се справи с кражбите на своите другари. Най-сетне...

Има обаче съществени разлики между двамата. Виденов, след като кандиса на валутен борд, подаде оставка. Станишев няма подобни намерения. Виденов действаше честно – вижда, че е докарал катастрофа и се маха. Колко честно постъпва Станишев в края на своя мандат?

Предложението към Брюксел изобщо не е молба България да бъде поета на ръчно управление. Важното в предложението е следното: вместо на България да се правят проверки (и после да се пишат лоши доклади за напредъка) да дойдат европейци да работят тук. Схващате ли разликата? Целта е да няма повече проверки и следователно – лоши доклади. А когато утре от ЕС долети някакво недоволство, отговорът на правителството да бъде: „Какво пищите, нали вашите хора са в управлението на този ресор?”

Станишев не постъпва честно, а – коварно. Иска хем да е на власт, хем да не бъде оценяван отвън, хем някой друг да опира пешкира. Това е онзи съветско-комунистически проект, по който беше конструирана властта в СССР и НРБ, а днес продължава в Русия, Беларус, Узбекистан и подобни. Върховната власт е винаги невинна, защото виновните са надолу по веригата. Добър бащица – лоши министри.

Виденов беше лош премиер, но почтен човек. След като сдаде властта се прибра в Пловдив да живее в апартамента на баща си. Станишев е просто лош премиер и паралелите свършват с това.