Разни странни неща

Лято е, въпреки че краят му наближава. Дори и през работен ден сезонът предполага обичайния цигарен и кафеен старт. За съсредоточаване – така както щангистите преди да се наведат и да отлепят тежестта, търкат замислено ръце в талк, а публиката следи напрегнато свещенодействието. Но тук никой не следи със свещенодействие. По-скоро – с тъпо безразличие, минаващо за мъдрост или поне – за съзерцание.

Докато сутрин мета мармалада от зрели джанки по тротоара пред двора, винаги в съседство има няколко пушещи жени с чашки кафе. Резултатът от всекидневния им сеанс се търкала по земята – увеличаващи се с всеки ден стъпкани фасове. От съседната кооперация престанаха да метат. Отказаха се или се отчаяха – не знам. Чудя се какъв комфорт изпитват пушачките, стъпили уютно сред килима от боклук, който тъкат всеки ден. И дали в своя дом захвърлят така небрежно фасове и други неща. И дали ако някой ден се наложи да стъпят върху планина от фасове, няма самоотвержено да я изкатерят, за да се отдадат на гарантираното си удоволствие и да увеличат височината му. Те идват, пушат и хвърлят, но никога не метат.

Дезинтеграцията е диагноза. Това е диагноза с мъчителни последствия за човек с нормални естетически представи – не смея да кажа изисквания. Как да направя забележка на гордо пушещите, без да стана смешна. Бих могла да мета и целия тротоар, но защо. Най-много да ме помислят за луда – нали не нося оранжева жилетка и не съм от общината. Аз само отбранявам тротоара пред двора си от всевъзможни боклуци, като примирено ги отстранявам. Тук, разбира, се не включвам предстоящия есенен листопад. Той е на друга сметка и е естествен. Освен това е красив. Него събирам почти с удоволствие. Но ако не се отстрани навреме – допълва всеобщата тягостна представа за хигиенично запустение и тържество на мърляшко достолепие, с което някой си хвърля боклука, дето му падне. Така както бездомните и домните кучета оставят своя следа. Вторите – под благосклонния поглед на стопаните си.

Ами извинявайте, уважаеми, но ако ви се случи да изпитате внезапна физиологическа потребност на улицата, тутакси ли я удовлетворявате? И последствията къде оставяте? На „местопрестъплението”?

Ще речете – к`во ни занимаваш с някакво метене. Ако искаш мети, ако искаш - не.

Ми не е така, скъпи сънародници. Метенето е метафора. Това значи всеки да си свърши работата. И да я свърши така, че без да се изходи върху нечии други усилия и по този начин да ги обезсмисли и обезцени, опазил господ. Гъмжи от подобни доказателства. Защо да не си ги спестим? Не е речено всички да сме изрядни чистофайници във всяко едно отношение. Въпросът е, ако някой сгази лука – в която и сфера да е, да се подеме протест, да се покаже непримиримост, че така повече не може. Нищо повече.