Най-добрият и най-прецаканият министър

Не е хубаво да бъдеш добър министър, особено в правителството на Бойко Борисов. Дори да бъдеш не само добър, а направо най-добрият. Най-вероятно няма да те хвърлят на лъвовете, но пък ще те прецакват и ще потъпкват достойнството ти, както си искат.

Най-категоричното доказателство за този парадоксален синдром е унизителната институционална одисея на военния министър Аню Ангелов. След като се появиха какви ли не версии за това как президентът Първанов му клател стола, как премиерът бил бесен за това и онова и как непременно щял да го смени, в крайна сметка Бойко Борисов изрече категоричния си отказ – не, нямало да го сменя. “Не само, че няма да бъде уволнен, той е от най-добрите министри на България.” – каза той. – “Най-добрият военен министър в последните сигурно 20 години.”

Вярно е. Наистина е най-добрият, а и най-достойният. Във всеки случай единственият, който си позволи да не цепи басма на своя формален военоначалник – президента Първанов, известен и под името Гоце. И в момента, в който си го позволи за първи път, биде директно прецакан от своя премиер – който не се поколеба да застане срещу своя министър – само и само за да не се кара с президента (което иначе периодично му се случва).

Сега Аню Ангелов си го позволява за втори път – като влиза в много директен сблъсък и по много сериозен повод – заради мераците на президента да изземе правомощия отвъд конституционно разрешените му, като определи директно кой ще бъде шеф на една секретна служба, за чиято дейност носи отговорност именно той като военен министър – служба “Военна информация”, сиреч военното разузнаване.

И какво чува той от своя премиер – в отговор на този конфликт, който е вероятно най-коментирания български такъв сред посланиците на ЕС и в НАТО? Че е най-добрият военен министър, но и още нещо. Чува, че сме имали опитен президент, който много се старае и се справя прекрасно.

Съпоставката между премиера и военния му министър е твърде поучителна: това са две драматично различни фигури с генералски лампази – и най-вече – с различни представи за чест и достойнство. Единият държи на думата си, другият – не. Единият следва определени морални критерии в своите действия - колкото и скъпо да му струва това, другият повратливо мени същите в зависимост от своя интерес.

Може би тази нравствена поврътливост е причината за двойнственото поведение на Бойко Борисов спрямо генерал Аню Ангелов: от една страна гарантира неговото оставане в кабинета, която гаранция е само на думи и не значи много, дори по-скоро нищо не значи. А от друга страна си затваря очите пред факта, че унижавайки военния министър, президентът унижава и целия кабинет. И – разбира се – изобщо не му минава през ума, че може не той да се раздели с военния си министър, а просто на ген. Ангелов да му писне, да си вземе шапката и да се раздели с него.

Защо ли прави така “генералът на народа”? Да не би да му е все едно как и за кого ще работи военното ни разузнаване – за националния интерес или за кремълския такъв? Кой знае... Може би си имат други приказки и други интереси с българския президент – различни от официално заявените? Или може би му е трудно да забрави, че всъщност стана генерал чрез застъпничеството на друг един генерал – с бригадирско име и оглавяващ някога друго едно българско разузнаване - външното.