Шибаният Божидар Димитров иска прошка

Само да не си помислите, че иска прошка от „шибания” си народ? Не. Един виден националист от неговия калибър никога не би паднал толкова ниско. Прошка се иска, разумява се – не от народа, а от неговия big boss. В случая – от Бойко Борисов.

И в този избор прочее не става дума само за гордост, ами и за разумност. Бидейки момче от Созопол – бъдния болгарский Ерусалим – Божидар Димитров много добре знае какво ще произлезе, ако влезе в произволна кръчма и заобяснява там на съответната представителна извадка: прости, народе мой, че те нарекох шибан – ама аз не теб, не от лошо сърце и освен това „шибан” няма пейоретивно значение... Очевидно си дава сметка, че само секунди по-късно ще усети съвсем осезателно и на свой гръб какво значение има думата „шибан” за героичните, но непросветени българи.

Друго си е на четири очи не с народа, а с неговия Генерал – който му е приятел и който го уважава и цени – и то дотолкова, че успя да сътвори един непознат дори в българската практика оскиморон: „второ последно предупреждение”.

Тъй че вместо да снизхожда до народа си, фамозният псевдопрофесор ще възходи до своя толарантен, съжалителен и мекушав приятел във висините на властта, за да поиска прошка. Няма да се посвени, нито пък да се почувства посрамен от което (от повода за искането на прошка пък да не говорим). И второто последно предупреждение ще си остане само предупреждение.

Когато се стигне до трето такова – защото при проявената страст на мистър Гаф към публични изяви това е просто неизбежно – и то в кратки срокове, тогава какво ли ще измисли Божидар Димитров? Може би ще падне в краката Му и ще целува върховете на обувките Му? Колко му е? Все пак не става дума за някакъв си шибан народ, а само за неговия министър-председател.

Освен това клетият министър без портфейл просто не е виновен. Виновни – и то много виновни – са медиите, дето са раздули шибаната му реплика, а не са обърнали внимание какви ги върши той в своята професионална и безпортфейлна област – и какви успехи постига.

Не вярвате ли? Чуйте го само: „Питам цялата ви журналистическа гилдия - кой се сети през август, когато главно моята личност ви създаваше новини, да ме попита имам или нямам успех в работата си като министър, продължава Димитров. Кой попита дали успешно се справям с вероизповедания, с архивите? Никой, а имаше повод...Мисля, че имам успехи, които можех да споделя и на някои от тях обърна внимание европейската преса. Българските медии не обърнаха внимание и се питам защо. Дали не се плъзнахте по шибаните приказки, а не по същността на работата.”

Е – трябва все пак да отбележим, че не е съвсем справедлив в тези си укори. Шибаната журналистическа гилдия все пак обърна подобаващо внимание на някои от неговите успехи – например когато беше само на стъпка от това да напълни хазната ни с двайсет и няколко милиарда евро от Турция – като компенсация за тракийските ни земи и срещу евентуална подкрепа за членството й в ЕС – с което именно начинание си спечели първото последно предупреждение.

Но не там е върхът на сладоледа в това негово изявление. (Прочее ако оцелее до следващия август, правителството може да излезе целокупно в отпуск и да остави само Божидар Димитров да го замества. Той е дотолкова продуктивен, че ще натвори гафове като за цяло правителство – че и отгоре.) Върхът на сладоледа е в думите: „Дали не се плъзнахте по шибаните приказки...”

Интересно: дали изричайки го, все пак си е давал сметка, че тези „шибани приказки” бяха неговите?

Вероятно да. Но и все едно. Както навярно си спомняте, според шибания Божидар Димитров думата „шибан” нямала пейоративен смисъл.