Двойният стандарт с отпуските

Управляващите демонстрират удивителен двоен стандарт, свързан с погасителна давност на отпуските. За разлика от гражданите, които работят на трудов договор и нямат възможност да получат дори стотинка заради неползваните си почивни дни (освен ако не бъдат уволнени), по върховете на администрацията успяват хем да запазят постовете си, хем да осребрят натрупаните отпуски. Железният аргумент във всички случаи е, че това е напълно законно. По въпроса етично ли е дискусия няма. 

Равносметката за известните случаи

(а тя в никакъв случай не е изчерпателна) е:
Управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Христина Митрева е получила обезщетение за неизползвани 225 дни платен годишен отпуск в размер на 31 265 лв. Тя използвала случая да се пенсионира и отново да бъде назначена. Нищо незаконно, само дето Митрева беше сред инициаторите на поправките, които ще лишат други хора от същата възможност.

Общо 21 134 лв. са получили като обезщетение за стари отпуски заместниците на столичния кмет Йорданка Фандъкова. Ден след встъпването си в длъжност миналата година тя ги уволнила за един ден, а на следващия ги преназначила.

Така заместник-кметът Минко Герджиков получил обезщетение за 36 дни, Юлия Ненкова – за 44, Мария Бояджийска – за 35, Ирина Савина – за 56 дни, а Албена Атанасова – за 54. След като новината взриви форумите с почти година закъснение, веднага се намери и професор по право, който защити хватката като напълно законна.

По същия начин бяха преназначени всички членове на държавни комисии, агенции и други структури, чийто числен състав беше намален заради бюджетни икономии.

Чрез преназначаване те са успели да осребрят неползваните си дни

които едва ли са били малко, ако се съди по информацията от миналата есен, когато проблемът беше осветен. Тогава на заседание на Министерския съвет се разбра, че 68 788 служители в държавната администрация (91.9% от заетите в нея) имат натрупани отпуски в размер на 2 742 868 дни, т.е. всеки от тях разполага средно с по 40 дни.

За да се реши проблемът, това лято бяха приети изменения в Кодекса на труда, които ограничиха ползването на полагащата се по закон почивка в рамките на съответната календарна година, като по изключение беше дадена възможност натрупаните дни да се изчистят до края на 2011 г.
Опозицията естествено внесе закона в Конституционния съд, а премиерът Бойко Борисов коментира: "Ние въведохме ред и така повече няма да вземат на хората отпуските.

" На фона на източването на бюджета чрез преназначения думите му звучат доста анахронично и в противоречие с думите му от миналата година, когато научи, че предстои "голямото плащане". Тогава Борисов смяташе, че "тези, които 3-4-5 години са събирали отпуски... значи не са били уморени".

Така и не стана ясно коя теза застъпва премиерът окончателно - че всички тези лица на ръководни постове в администрацията, които успяха да касират натрупаните си дни, не са били уморени, или че са били несправедливо лишавани от възможност да почиват.

Когато се говори за проблема при хората на държавна служба, е много важно да се прави

разлика между "неползване на отпуск" и "непускане на молба за отпуск"

За тази удобна и незаконна практика предупреди миналата година Висшият съдебен съвет. На едно от заседанията му стана дума, че много съдии, прокурори и следователи не ходят на работа, но не взимат отпуск, а при напускане неизползваните дни трябва да им бъдат изплатени. 

Няма прясна информация каква е ситуацията в БАН, но през 2009 г. и там имаше сигнали за натрупани по 500-600 дни отпуск поради практиката да се работи от вкъщи, която позволява да се почива, без да се излиза в отпуск. Преди дни и варненският кмет Кирил Йорданов стана известен с 345-те си неползвани дни.

Той до момента е единственият, който е обявил, че нямало да вземе и лев затова, нито пък щял да ползва всички дни, които му се полагат. Това впрочем ще се провери, когато му изтече мандатът. Учителите също са рекордьори по натрупани отпуски - средно по 200-300 дни по информация на министъра на образованието.

Липсата на "евтино" решение на проблема предизвика словесна война между управляващи и опозиция. През юни премиерът Борисов се защити от нападките, че съпартийците му се облагодетелстват от промените в Кодекса на труда, като заяви: "На Станишев му изплатихме около 20-30 хил. лв. за натрупани отпуски, когато дойдохме на власт."

"Получих около 20 000 лв., които ми се полагат по закон. Ако сте истински журналисти, ще попитате колко е взел Борисов при напускането на МВР", отговори Станишев. Премиерът не отрече, че и той е трупал  отпуски, докато е бил главен секретар на МВР, и че е получил паричната им равностойност при напускане. "Тогава нямах заместник", оправда се той.

Според оповестения през август доклад за състоянието на администрацията натрупването на неизползван платен отпуск е силно изразено в централната администрация, където 41 001 служители (или 93.8% от заетите) разполагат с 1 883 142 невзети дни - средно по 46 дни на човек. От тях 26 219 служители имат средно по 53 натрупани дни. Тези стряскащи числа повдигат въпроса

оправдани ли са дългите отпуски на държавните служители

В законодателната и изпълнителната власт никога не е обсъждано каква е причината работещите в частния сектор да имат право само на 20 платени почивни дни годишно, докато отпуските на чиновниците започват от 35 дни и в някои сектори стигат до 60 дни годишно.

Тази неравнопоставеност беше критикувана единствено от представителите на германския бизнес в България, които в края на юли връчиха на правителството 101 законодателни предложения за подобряване на състоянието в различни сфери на икономиката.

Специално място беше отделено на  несправедливото "изгаряне" на отпуските в частния сектор заради нелогично раздутия им размер в държавния. Чуждите инвеститори предложиха като решение изравняването на всички отпуски в рамките на разумните 20 дни.

Този проблем идеално кореспондира и с още една привилегия на голяма част от заетите в администрацията, сред които военни, магистрати и полицаи - получаването на до 20 брутни заплати при напускане на системата или пенсиониране.

Цинизмът е, че тези неоправдани привилегии се изплащат с данъците на частния сектор, който представлява реалната икономика. А на неговия гръб продължава да виси една от най-многобройните администрации в Европа (21% от работещите при средна за ЕС от 15%).

От: http://dnevnik.bg/