ПОХОТ, МОРАЛ И ДЪРЖАВА

Когато Сър Елтън Джон заяви публично, че Исус Христос е хомосексуалист,той никак не беше изненадан от воя, който нададе църквата. Такъв вой тя е надавала много пъти през вековете.  Данте Алигиери например нарекъл църквата «курва», но той минавал за богомил  и не му се разминало. На Сър Елтън Джон обаче му е през дедовия, а това си е дълга английска традиция. Още Хенри VIII, един похотлив германоид, е сменял жена след жена и когато папата не му дал развод, той го изритал безцеремонно в задника и направил англиканската църква независима от Ватикана. Не че  Ватикана е простил на британците, защото по-късно цялата испанска армада едва не се е изсипала на острова да смаже неморалните бунтовници. Някои и досега се питат това ватиканско изсилване в името на морала ли е било или заради загубата на огромен дял от бизнеса на Ватикана?

Та да се върнем отново на въпроса: бил ли е хомосексуалист Исус Христос? След такъв въпрос много църковници обикновено предпочитат да  се почешат тук и там, без непременно да имат нужда, и да не търсят отговора. А отговора не е лесен: около него например се върти една курва с неизяснена похот, която той обърнал във вярата си, но ние нищо повече не знаем. За майка му обаче знаем, и то от самата църква. Тя ни казва, че Дева Мария била на 12 (дванадесет) години, когато местните големци я предложили за жена на Йосиф, но той се възмутил, тъй като имал вече синове по-възрастни от нея. И все пак той я взел за жена, но от тук нататък нишката се губи: кой я е забременил? Във всеки случай изглежда най-малко вероятно да е Йосиф, и не защото е бил вече стар, а защото във възможните версии се намесват такива категории като Отца и Светаго Духа.

Не бързайте да се възмущавате, уважаеми читателю, въпросът е много нормален, тъй като и досега мнозина го приемат за нормален. И понеже такива понятия като Отца и Светия Дух са малко небесни абстракции и гъделичкат нуждата от морални познания на вечно питащия се българин, нека да кажем, че по някои признаци забременителят е фригийски легионер, а фригийците, както знаем, се родеят с траките. В английския филм «Животът на Браян» той минава под името Бигус Дикус, което на български значи «Големия Член» (ако това е изобщо мехлем за подбитото българско самочувствие).

Но ето днес пред мен стои фотографията на пловдивския митрополит Николай, в тежки византийски одежди и прилежно сресано брадище, с жезъл в ръка, върха на който е увенчан с два езически дракона. Владиката, чиято възраст не ни дава никакъв шанс поне да му дадем  званието «Дядо Владика», държи проповед за морала по време на празненствата за Съединението. Зад него се вижда разпнатия Исус и грозде тук и там. Защо, ще попитате, грозде? Защото гроздето на Исус Христос може трудно да се отдели от гроздето на Бакхус-Дионисус, затова на тайната вечеря той казва следното: «Аз съм лозата, а вие сте пръчките. Който пребъдва в мене и аз в него, той дава много плод, защото отделени от мене, не можете да сторите нищо.»

 Владиката едва ли знае, че лозата, за която говори неговия бог,  е описана от Неродот  шестотин години преди Христос и излиза директно от вагината на Мандане, дъщерята на персийския цар Астиагес, за да обхване символично цяла Азия. Да оставим на любопитството на читателите тая невероятна легенда, която евреите заемат във фолклора си,  но и дава началото на най-великия персийски цар Кир, чиято история е фантастично подобна на историята на новородения Исус!

Ако някой се чувства неудобно от тия неморални забежки, то той би трябвало да обърне внимание на високия морален  стандарт, тоест новия голям член, който владиката размахва пред  миряните. Той говори за «робството на плътта»,  «робството на похотта» и «робството на материализма». Той говори за «извратени закони», за «Сатаната-формалист», за «от бога сложения обществен ред», за «ролята на църквата всякога да изобличава попълзновенията на Лукавия, когато той се опита да разруши този ред». «Задача на църквата – казва владиката – е да насърчава тези, които се опълчват срещу злото...», срещу «содомските сборища».

А сега да запитаме владиката къде беше неговата църква за петдесет години, когато  беше затънала в миязмата на комунистическия материализъм? От кой бог беше тогава «сложения обществен ред»? Беше ли тогава Сатаната формалист и изобличаваше ли  църквата попълзновенията на Лукавия? Насърчаваше ли тогава църквата ония, които се опълчваха срещу злото?  Ето например, в един такъв светъл ден като Деня на Съединението недалече от него стои Лукавия, облечен като президент, довчерашно ченге на репресивна машина, от която църквата чакаше подаяния с протегната ръка, а владиците кротуваха във владишките палати под лозницата на Бакхус на студена ракийца, чакащи търпеливо да мине и тая ерес.

Защо, аджеба, не чухме нито веднъж владиката да произнесе думата «комунизъм»? Дали пък не я е харесвал? Тоя същия комунизъм, който завлече толкова попчета по концлагерните кариери, взе земята на църквата и който по марксистки убеждаваше, че истински свободния соц-човек ще дойде тогава, когато сексуалното съвокупление стане публично! Как иначе да си обясним тая църковно-партийна любов, това сътрудничество, това целуване на ръце, това целуване на мъже, тия мощи? Какъв по-лепкав фройдизъм от любовта между комунисти и попове!  Или  църквата на Пловдивския владика построи поне един приют за «паднали» жени или паднали содомисти, така както са правели още във Византия?   

Ние и досега не знаем чия школа използват владиците, за да сублимират сексуалната си енергия, и още ли виждат рогатия в образа на жената? А може би по-правилно е да запитаме сублимират ли тая енергия  или я консумират? Сега е толкова лесно и може да стане по телефона, по интернета, и то без значение дали си владика или полковник!

А комунистите така харесваха Данте Алигиери!