ЗАЩО ОБИЧАМ РУСИЯ

 Не ми вярвате, нали, но е така. Обичам я и винаги бих я обичал, ако си плащаше. А сега Русия си плаща. Плаща си за Камчия и за всичко, което й трябва от България. Сега 400 български снабдители и фермери ще работят усърдно, за да взимат парите й от комплекса на Камчия, и то целогодишно.

Помислете си само – Русия трябва да се бръкне в джоба и да плаща за всичко, което получава! Кога е било това за петдесетте години комунизъм? Затова и хората ни се смееха и ни слагаха в една категория с Албания.

Но аз обичам Русия и за друго: че днес тя е там, откъдето е започнала, тоест от блатата на Белорусия и от хладилника за дълбоко замразяване на Москва и Урал. И всички, ама буквално всички с различни културни традиции, които се оказаха награбени от териториалните амбиции на нейните немски царе, изхвърчаха по допирателната при първата си възможност. Искам да кажа Балтийските страни, цяла Източна Европа и дори и монголските и тюркски племена на Средна Азия. Ето тая Русия обичам аз, която сега си е там, където  се е оформил за пръв път мужика  с монголоидните скулички и косите очички от типа на Лужков, който под благородното влияние на германщината е бил вкаран за пръв път в униформи, та и досега.

Целият този свят, така усърдно отвоюван за векове още от времето на Петър Първи, сега е загубен и Русия е това, което философа Тони Джуд казва: «Тя си остава това, което беше и в края на СССР – огромна, изостанала олигархия, зависима от безкрайните си земни минерали и суровини. В известен смисъл това я прави регионален колос почти без външно влияние».

А аз казвам, че това я прави страна от третия свят със статут на колония, каквато си е била. Но аз я обичам и за друго – за нейния огромен Сибир, пълен с подземни богатства, които тя не може да използва без чужда помощ, искам да кажа капитали, машини, електроника, храни, тоест без тия пусти капиталисти, които трябва да й дават пари срещу богатствата и да я научат на урбанизация, тоест да газифицират и електрифицират студените й средновековни  градове по модерни стандарти. Същият Сибир, на другия край на който ръждясват подводниците и крайцерите на тихоокеанския флот на съветската империя, която днес не е в състояние да се справи с една свободолюбива Чечня, мъчеща се да се измъкне от смъртоносната й прегръдка. Нейните танкови пълчища, копиращи военната стратегия на Хитлер за Блиц Криг, вече не плашат и гаргите, отдавна забравили коминтерновската идея за Съюз на Световните Съветски Социалистически републики.

Ето такава Русия ми допада, безвредна, беззъба  и с подвита опашка като пършив пес, за която господин Медведев казва: «Парламентарна демокрация означава катастрофа за Русия.» Той знае много добре, че свободната инициатива не подхожда на руския мужик, който трябва да учи всичко отначало като първолак, изостанал далече от такива икономики като Индия и Китай. Да не говориме, че той не дава никакво право за избор на руския мужик, защото той счита, че знае най-добре какво му трябва.

А, и още нещо – обичам тоя сибирски хладилник, в който живеят само монголски и корейски племена и чието развитие зависи само от вноса на китайски работници, които са вече един милион и ще стават все повече, защото китайците работят, и то много, а руския мужик не. И защото китайците не пият, а руския мужик плюска и ще плюска. Познахте къде е бъдещето, нали?

Няма ги вече комсомолските напъни за гигантските сибирски електроцентрали, няма вече мечти за обръщане на теченията на цели реки на юг или пресушаването на цели морета.

 Помислете само, че на територия два пъти по-голяма от Съединените щати, тя не може да намери и едно местенце,  равностойно  по хубост и климат от Камчия – и трябва да го търси в други страни. Но помислете и върху думите на Лужков: «Ние сме две държави, два народа, но сърцето ни е едно!!!» Помислете си сега колко наивен може да е тоя руснак? Московският кмет явно си мисли, че здравата десница на Бойко през рамото му означава едно сърце и не вижда, че вековете история са школували тоя византийски шоп не само да се лези, но и едновременно  да бърка с другата си ръка в джоба му, ако иска да свърже двата края на бюджета и да остане на власт. Лезенето  той е научил от предишния си бос Тодор Живков, както и номерата зад гърба на руснаците.

Лезенето е изкуство, трудно за разбиране от руснаците. То е патент на  Българската Комунистическа Партия и включва подхилване, подшушване на ухото, прегръдки и устни целувки, задушевни водкаджийски сесии с признания в тайна любов, която комунистите взимат за уникална.

Инерцията с лезенето при откриването на комплекса в Камчия е явна и идва от времето, «когато бяхме в един окоп», особено за комсомолка като Станка Шопова, така посветена в дълбините на руската душа, която ако успеете да я вкарате в леглото ще ви изкомандва по комсомолски: «Семето вън!», като истинска рускиня, независимо от едното сърце на двете нации.