Невинният и наивен Бойко Борисов

“Закъснях, успах се, извини ме, ще дойда.” Мило и любезно извинение, предполагащо дълги контакти: няма да използвате тази фраза спрямо човек, с когото не се познавате добре и в чиято почтеност се съмнявате, нали? Също: “В Министерския съвет съм, звънни.” Което пък говори, че разговорите на получателя с подателя на това съобщение включват и работното време на същия в Министерския съвет на България.

Кой? Бойко Борисов, български министър-председател. Към кого? Към Алексей Петров, ръководител на организирана престъпна група, смятан за глава на българския октопод.

Става дума за sms-и, разменени между двамата. Не в сумрачните времена на първоначалното натрупване на капитали, а през 2009 г. Данните за тях бяха изнесени на специална пресконференция от Румяна Радкова, адвокат на Алексей Петров.

Бойко Борисов не отрече наличието на подобна кореспонденция – само че според него всичко това си било в реда на нещата, нямало скрито-покрито. Бил контактувал с Алексей Петров “за предотвратяването на кризата с боклука и да не се допуска заиграване с фирмите на Румен Гайтански-Вълка”. Също и във връзка с други важни държавни дела – например “по повод доклада на ДАНС, който той ми донесе и който трябваше да бъде в касата на министър-председателя Станишев”.

В тази размяна на sms-и не виждал нищо, което да не е известно на обществото и за което да не е писано. Странно. Имам добра памет, но нещо не си спомням някой да е писал за наличието на телефонни контакти на българския министър-председател с “оперативно интересния” Алексей Петров. И самата презумпция, че подобен тип разговори между главата на изпълнителната власт и най-видния български мафиот са си в реда на нещата, е – меко казано – също доста странна.

Още повече, че не става дума за здравей и здрасти. Става дума – както твърди самият Бойко Борисов – “да не се допуска заиграване с фирмите на Румен Гайтански-Вълка” – сиреч за подкрепата на един мафиот за това от апетитния боклуджийски бизнес да бъде отстранен друг мафиот.

Бойко Борисов, разбира се, е невинен. Изцяло и напълно. Нищо не е знаел за Алексей Петров, нищо не е чувал за него, никога не е предполагал, че може да извърши престъпни дела.

Ох, милият! Не е чел вестници, не е прелиствал аналитичните справки на МВР, не е изпитвал на свой гръб острия нрав на “баретите” при конкурентните борби в охранитгелния бизнес – например при атентата срещу Цветелина Бориславова на 27 март 1997 г.

Не е чувал за убийството на прокурора Николай Колев (нищо, че свидетелствах за него още на другия ден – в Столичната дирекция на полицията, в негово присъствие и пред поне дузина следователи и висши полицаи), нито пък за смъртта на Надежда Георгиева; не е и чувал подробности за рекетьорските подвизи на Трактора, не знае примерно как цялото многомилионно имущество на Георги Петракиев Цветанов се е преселило в активите на застрахователна компания “Левски-Спартак”, днешната “Лев инс”.

Не знае нищичко, ама съвсем нищичко за престъпния триумвират, включващ Алексей Петров, Никола Филчев и Филко Славов – нито пък за неговата особена връзка с Израел (и с израелските служби за сигурност).

Бидейки съдружник на Алексей Петров през 90-те години, изобщо не е бил наясно с неговото находчиво комбиниране на охранителна дейност, сводничество, рекет и трупане на компрпомати за видни политически фигури.

Прочее всичко това му е известно едва след разследванията, предприети от вътрешния министър Цветан Цветанов. Дотогава нищо не е знаел, за нищо не е подозирал, общувал си е с Алрексей Петров в качеството му на съзнателен, достоен и граждански ангажиран български бизнесмен.

Не се наемам да коментирам това незнание. Ще отбележа само, че българите са народ с късмет – имат си чист и невинен като агнец Божий министър-председател. Целият е пред нас като на длан – няма нищо, което да е скрито от обществото. Е – и малко наивен си пада, щом като нищо не знае и за нищо не е чувал – и най-вече щом като вярва, че и този номер ще мине, ама карай да върви...