Неизвинението прави силата

Когато в днешния неделен ден на няколко пъти новините свързаха видни български политици с думата „извинявай“, за момент си помислих: да не би днес да е някакъв ден на прошката,еднократен и международен-български няма как да е. Но бързо се свестих. В българската политика извинението, когато изобщо се изтърколи от нечии уста, винаги е насочено към грешен субект, а прошката е запазена за случаите на рязък „маньовър“ спрямо доскорошен враг, с цел да улесни за пред хората някоя безпринципна сделка.

Лидерът на партията, която така и не се извини за комунизма ( защото го изповядва и практикува под различна форма и следователно няма защо да се извинява), се извини днес от телевизионния екран. Но не на народа и не за действителните грехове на столетието, а заради …Божидар Димитров. Станишев съжалявал, че Димитров е членувал в БСП, но пък поне не му дал министерски пост, както направил сега Борисов. При това Станишев се надсмива над министъра без протфейл ( и задръжки) за това, че вместо на народа, се извинил на началника си Борисов за фразата с „шибания нарарод“.

С други думи, Станишев се „извинява“ по формулата на Димитров, но изобразява презрение към него.

Sms с извинение пък писал самият Борисов до самия Алексей Петров.

“В продължение на две години между министър-председателя Бойко Борисов и соченият за ръководител на престъпната група “Октопод” Алексей Петров е протичала редовна комуникация посредством sms-и. Това разкри адвокат Румяна Радкова, която е част от екипа на Петров. “Sms-ите са чисто човешки, приятелски. Писал му е неща от типа “Извинявай! Успах се”; “Ела в Министерски съвет да се видим”; “Ще закъснея за срещата” и това е било в продължение на две години, поне до 31 декември 2009 година”, обясни Радкова. (Vsekiden.com)

В интервю за агенция „Фокус“ Борисов обяснява по този повод, че по онова време, не е знаел, че Алексей Петров е достоен за ареста, т.е., че е бил един октопод ( какъвто през изминалата седмица се оказа, че всъщност не е, доколкото прокуратурата вече не мисли, че е бил шеф на едноименната престъпна група с това название).

Значително по интересно е обаче, че премиерът хвърли предизвикателство към президента Първанов, с когото напоследък си разменят публични комплименти.

Да припомня моменти  този тенис от август в турнира по взаимно похвалване, достоен за названието „ Голям шлем, шменти и капели“: Борисов подаде на Първанов с обобщението, че го смята за опитен и старателен президент: Първанов котраатакува в полето на доброжелателността със серия от уверения, че се „чува често“ с Борисов: че отношенията му с него „ не са хладни“. На два пъти при размяната на комплименти Първанов подчерта, че аплодира правителството за проявената сговорчивост при преговорите с Русия за енергийните проекти, които той ( напълно основателно) нарече „най-важното нещо“.

И ето, че, когато затаихме дъх в очакване да чуем, как Борисов ще му върне добрината, например под формата на удовлетворение от неговата загриженост за социалните проблеми ( любима тема на гузния Първанов, който на финала на мандатите си се чуди как да компенсира лъжата за своята „социалност“)  изведнъж: изненада!

Борисов заявява сега по Би Ти Ви, че Първанов престанал да бъде държавен глава, защото е политически субект по силата на обстоятелството, че се занимава със създаването на свой политически проект. Заявява го без особен информационен повод, но очевидно, също като нас, които четем вестници (между редовете), разполага с информация-със сигурност повече от нас.

Борисов по някаква причина е решил да отвори стара рана като отваря приказка на тази тема-при това в навечерието на свикания вече от президента Консултативен съвет по националната сигурност, на който, както и да го извърта, явно в центъра на вниманието ще бъде спора му с военния министър Аню Ангелов- уж по кадровия въпрос за шеф на военното разузнаване, но всъщност по доста по-комплексната тема за различната визия в областта на отбраната ( и някои тайни служби).

Съветван от най-ретоградната част от наследниците на Варшавския договор в натовска България, Първанов човърка болното място на военните с приказки за опасността от намалялата като численост армия. Борисов обаче защити миналата седмица ( Аню Ангелов и) схващането, че отдавна е минало времето да се „бием с шишанета“ на бойното поле и че днес не броят на щиковете е важен, а качеството и боеспособността на армията.

Както се казваше във времето на Варшавския договор“ – „два свята, единият е излишен“! Самият Варшавски договор се оказа такъв. Ами Първанов и гвардията му от носталгични другари?

Понеже стана дума за извинения ( не че от Първанов могат да се очакват такива по какъвто и да било начин или повод), интересно ще бъде да проследим дали новият повей на „студената война“ по линията Борисов-Първанов ще бъде последван от поредното“разведряване“( което е някаква форма на персонално извинение между двамата). Или най-напред Първанов ще му го върне с някоя остра реплика и чак след това ще се върнат към взаимните комплименти?

Извинявайте, че питам. Извинявайте, че четете тези разсъждения. Извинявайте, че не знам как да обясня абсурдите на българската политика. Докато Доган го глобяват с 27000 лева за неизвинени отсъствия от работа, а на него не му пука, направо се усещам като неизвинено присъствие в света на онези, за които логиката в политиката и правилата не важат, макар по логиката на демокрацията би трябвало да обясняват действията си на нас, простосмъртните.

Както се казваше във вица за разкаянието на класиците на комунизма: „Пролетарии от всички страни, извинявайте“!.

Във вица , в който живеем, продължават да ни призозават обаче да се съединяваме. И отвреме-навреме, когато им скимне, ни дават личен пример помежду си от най-високо и недосегаемо място в държавата.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/