БРИТАНСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА ХУМАНИСТИТЕ СРЕЩУ ПАПАТА

Какво каза папата при посещението си във Великобритания, което възбуди тази организация?  В речта си той говори за «агресивни форми на светския живот». Той споменава още  за «нацистка тирания, която иска да изгони бог от обществото».

Беше явно, че папата прави завоалирани забежки срещу атеистичните идеи на съвременното общество и в частност към Великобритания. Британските хуманисти му отвърнаха веднага, че това е «жестока обида към хората, които не вярват в бог». «Идеята, – казва асоциацията – че нерелигиозните хора в Обединеното кралство са тези, които искат да наложат възгледите си над другите, изказана от човек, чиято организация се опитва да наложи своята тесногръда и единствена форма на морал и да подкопае човешките права на жени, деца, хората, които се считат за гей и много други, е сюрреалистична».

Папата, без съмнение, е нахален, особено при посещение в страна като Великобритания, която демонстрира все повече светския си характер. Но той е нахален и за нещо по-важно: точно в момента се вихри национален скандал с католическите свещеници на Белгия и тяхната дългогодишна практика да опипват малки момченца. Скандалът изглежда много по-голям от скандала в Америка, тъй като там Ватикана се опита да пробута прегрешилите свещеници за педофили. А педофили те не са – те са си чист продукт на католическата тотална практика за избягване на всякакъв секс. Очевидно църквата няма начини да се пребори със сексуалния нагон на свещениците си и това си е било от векове.

По-интересен е другия аспект на това явление, тоест че католическите свещеници прибягват към момченца, а не към жени. Жената е, изглежда, много по-опасно чудовище за сексуална връзка и влиза под класацията «изчадие адово», тоест създание на сатаната, макар че църквата старателно избягва каквито и да е мнения по въпроса. Жената и секса са двата смъртни врагове на католицизма. Наистина броят на свещеници в нелегална връзка с жени изглежда, поне на пръв поглед, незначителен, но може и да грешим: досега никой не е разровил и тая миязма. Очевидно е обаче, че на това мнение на църквата за жените се дължи и нейното абсолютно противопоставяне на идеята за жени-свещеници.

Сюрреализмът, за който говорят британските хуманисти, започва от самия Ватикан – това е държава (или подобие на такава), съставена само от мъже и за мъже, без жени и без деца. В същото време тоя симбиозен организъм се противопоставя до смърт на използването на презервативи и на абортите, надявайки се по тоя начин да увеличава броя на католиците в света. Такива идеи противоречат на усилията на ООН за намаляване на населението в страните от третия свят, едно от най-главните условия за подобряване на жизненото ниво на хората, да не говорим за изключителната им важност в борбата срещу заразни болести. В същото време на папството му е много ясно, че презервативи, аборти и нелегални аборти се използват масово не само в Африка, но и в такива стълбове на вярата като Бразилия и Италия (да не говорим за останалите), което прави папските изявления само по-цинични, а вярата безсмислена. Думата «безсмислена» не е много точна, тъй като църквата изобщо никога не е била основана на разума.

Да видим какво представлява Британската Асоциация на хуманистите. Това е организация, която представлява «хора, които се стремят към по-добър живот без религиозни и предразсъдъчни вярвания». Тя е посветена на идеите за светско общество, равноправие, човешки права, демокрация и взаимно уважение. Тя също така работи за отворено общество за всички със свобода на вярванията и на словото и за премахване на привилегированата позиция на църквата от правото, образованието, средствата за информация и навсякъде, където това може да съществува.

Асоциацията е най-важната организация за хуманистични нерелигиозни ритуали в Англия и Уелс като поддържа мрежа от акредитирани служители. Тази мрежа предлага хуманистични сватби и граждански партньорства, наименуване на новородени и погребални церемонии.

Официално организацията е представена от 9,000 членове от елита на британския интелектуален свят, който има активно обществено присъствие с идеите си.По начало думата «хуманистична» е избрана заради негативния заряд на думата «атеизъм», придобит от миналото. Това е особено характерно за Америка, където атеизъм се свързва автоматично с комунизъм.

Дългата история на британските религиозни противоречия с римско-католическата църква без съмнение са повлияни в значителна степен и от някои богомилски идеи, а по-късно и от философския характер на източно-азиатските религии, по-специално хиндуизма, будизма и даоизма, които с лекота приемат безбожието или многобожието само като прояви на човешката природа в търсенето на начин  за обяснение на смъртта. Без съмнение допира на британците с други светове по време на тяхното минало като колониална сила е допринесъл много за духовното  разнообразие на Обединеното кралство. От друга страна духовната стагнация на християнството и неговата неспособност към адаптация го поставя в ретроградна позиция, сравнима с останалите монотеистични религии – исляма и юдаизма.

На тоя фон българската църква не би трябвало да си позволява нахалството да мисли, че може да обсеби всички сфери на човешкия живот чрез мухлясалите си церемонии, още повече в услуга на бивши служители на доказано репресивна обществена система като комунизма. Ролята на вярващ, която така ревностно се опитва да пробутва българския президент, известен на всички като служител на Държавна Сигурност, би трябвало да е обезпокоителен факт за църквата, тъй като той я прави съпричастна в неговите политически мимикрии. Още по-зле, че той е глава на светска държава.

Досега българската църква не е имала проблеми, поне видимо, със секса. За това тя може да е благодарна на византийските традиции, наследени от балканските християни в отношенията между мъже и жени. Източният клон на християнството предлага много по-земни и свързани с живота форми на отношения между двата пола, отколкото римския католицизъм. Достатъчно е обаче да се види подавляващото женско присъствие в българските църкви, за да се разбере непълноценната роля на църковната институция. В България мъжете предпочитат храма на кръчмата, тоест бога Бакхус. Нито свещениците могат повече да играят роля на екскурзоводи до манастирите, начело на престарели богомолки.

Ние всички с нетърпение очакваме, когато първата българска жена ще заяви правото си на мяссто като свещеник в българската църква, в която мъжкия елемент за последните петдесет години е донесъл само унизително лицемерие и подкупност, подчинявайки християнството на най-вражески атеистичната обществена система, известна някога на човечеството.