Може ли мълчанието да има ехо?

Понякога ехото казва със своята спонтанност повече от онова, което може да изрази цял доклад. Става дума пак за руската тема, вплетена по конкретен казус в България и за ехото от нея, но не за радиото „Ехото на Москва“.

Във връзка с откриването на руския лагер край Камчия, за който писах няколко пъти, се включиха с мнение коментатори. Повечето са възмутените читатели. Но има и защитници на тезата, че нищо особено не се е случило край Варна, където натискът на московският кмет Лужков за осъществяване на проекта тъкмо в резервата се увенча с триумф навръх 9 септември тази година.

Коментатор, който се определя като „Серсем”, нарича критиката по казуса „градинарски патриотизъм“ и заявява, че той го „забавлява“ . А на финала се учудва, че изобщо се „кахърим“ за „НЯКАКЪВ ПРИРОДЕН РЕЗЕРВАТ“.

Кахърим се, така е. А и думата е интересна, от арабски произвход е ( „кахара“ на арабски означава „съкрушавам“, „побеждавам“ – от там идва и названието на Кайро, на арабски Ал Кахира).

Само че се кахърим за нещо повече от „някакъв резерват“. Макар и само чисто природозащитният смисъл да влагахме в кахъренето, пак щеше да е достатъчно като причина за критика ( най-малкото, понеже на друго не се надяваме).

Кахърим се за факта, че в България е възможно правителства, местна власт и съдилища, ръка за ръка, години наред да си сътрудничат за узаконяването на огромен строеж в една ( уникална като природа) българска гора, за да променят статута й в угода на когото и да било. Още повече, когато става дума за Лужков, когото самият „Серсем“ в друг свой коментар свойски ни представя като известен на всички далавераджия ( т.е. какво толкова се чудим, ами той си е такъв и нищо ново не откриваме). При това, само дни след деветосептемврийския му воаяж на българското Черноморие, руските медии масирано подгониха Лужков- явно по указание на президентската власт. А у нас? Гузно мълчание след подмазваческите репортажи за инвестицията му.Което си е причина да се кахърим.

Ако приложим тази схема, при която единствено парите ( способни да прегазят българските закони) имат значение, тогава направо да обявим държавицата си на търг. В света се въртят стотици милиарди долари и евро, петимни да си намерят пристанище, в което не ги питат за произхода и са готови да си платят покупката на туземното правителство в комплект със съда и местния вожд на племето.

Но най – много трябва да сме кахърим, че мнението на „Серсем“ не е уникално тук ( като природата край Камчия). То е по-скоро представително за доста съществена част от населението по (все още) нашите земи. Иначе нямаше да се занимавам с него и щях да го оставя без коментар в руския му резерват, от където, по собствените му думи, анонимно ни пише с ( „руски акцент“ – видно от словореда и речника) един български „серсем“.

И ако някой серсем още не е разбрал, да обобщя: не става дума „само“ за „някакъв“ резерват, а за „някакви закони“, нагаждани към „някакви пари“: за „някакви корупционни практики“ ( разраснали се до международни мащаби с московско участие) и за някакъв суверенитет на „някаква България“.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/