Иво ИнджевАко някой е забравил, да напомня, че един български ядрен физик емигрира ( поради съображения за сигурността си) и от години се бори от чужбина да докаже огромна далавера в АЕЦ “Козлодуй”. Георги Котев започна и прекрати ( временно, по думите му) гладна стачка в Брюксел. Изглежда обаче, че най-сетне гласът му ще бъде чут.
Нашият сънародник е получил телефонно обаждане от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в София с уверение, че ще бъде изслушан. Възможно е за целта да има специална пресконференция.
Ето какво ми написа г-н Котев за първите симптоми на чуваемост ( освен тук и в сърцето на Европа):
“ Имах две последователни срещи, тук в Брюксел. Първата беше с евродепутата, съпредседател на зелената фракция, Ребека Хармс: втората беше с представител на ГРИЙНПИЙС Ян Хаверкамп.
За съжаление резултатите от срещите не са оптимистични. Казано накратко, те се опитват да ме върнат към начина ми на живот от преди да дойда в Брюксел. Да започна някъде работа, както беше в Италия, а те с години да правят вид, че търсят решение на проблема, но то все не се намира…”
Най-добрият начин за опресняване на паметта по “казуса Котев”, за който се сещам на тази етап, е да публикувам актуалното интервю на българския експерт Георги Касчиев пред “Фрог нюз” от 15 септември, в частта, в която се споменава за Георги Котев и неговата теза:
“Следите ли протеста на ядрения физик Георги Котев?
- Да, от самото начало още преди две години. Освен това познавам лично този човек. Отзивите за него са много добри. Той е много интелигентен, с необходимото образование. Завършил е в Русия ядрена енергетика. В АЕЦ „Козлодуй” през цялото време е работил в областта на пресмятанията на характеристиките на реакторите. По всички критерии той е един специалист от най-висока класа. Такива експерти са рядкост. Той може да си намери навсякъде работа. А други, които у нас се пишат за специалисти, не смеят и носа да си подадат навънка, даже и на интервю не могат да се явят в европейски страни. Но точно такива хора се отнасят с ирония и насмешка към Котев и разкритията му. Опитват се да го изкарат, че е луд, но това съвсем не е вярно. Човекът смята, че каузата му е вярна и че трябва да направи всички усилия, за да я доведе но край.
- Приемате ли за достоверни твърденията му, че ядреното гориво в АЕЦ „Козлодуй” е подменено с рециклирано?
- От една страна, неговите доводи са много убедителни. От друга пък, е красноречиво поведението на замесените в скандала институции.
Той казва, че Пети и Шести блок от 2004 г. работят с гориво от уран, извлечен от отработеното гориво, тоест рециклиран. За обикновените хора вероятно няма никаква разлика, но в рециклирания уран има един нов изотоп – „Уран 236”, характеристиките на, който не са много добре изследвани и внася известна неопределеност при пресмятанията на ядрени характеристики. От тук могат да произлязат точно такива ефекти, които се наблюдават при експлоатацията в Пети и Шести блок.
Какво каза веднага след разкритията на Котев тогавашният шеф на централата Иван Генов, кумец на Румен Овчаров. Обяви, че няма такова нещо и няма как да стане, защото в Русия не се използва рециклиран уран за ядрено гориво. Това твърдение си беше една лъжа. Няма как да не знаят, че там отдавна се произвежда ядрено гориво от рециклиран уран и има такава програма вече за производство на такова гориво не само за реактори RBMK, но и за VVR1000. Още повече че на симпозиум, проведен преди време в България, руснаците си казаха, че използват рециклиран уран. Материалите точно от тази конференция бяха извадени като аргумент, но опонентите на Котев, за да се измъкнат от първоначалното си глупаво обяснение казаха, че можело и да се произвежда, но в завода, в който се прави горивото за VVR1000, няма как да попадне рециклиран уран. Как си представяте, на тези провинциални момчета в малка България да им е ясна цялата схема къде и как в Русия отиват различните видове уран и гориво. После се оказа, че и това им твърдение не е вярно. От реакциите им ясно може да се направи извода, че Котев е прав, а ръководството на централата е замесено в една огромна корупционна схема.
Целта на преработката на отработеното гориво винаги е да се извлече натрупаният плутоний в него и да се остъклят радиоактивните отпадъци. При изобилието, което имаше на естествен уран, този рециклиран уран представляваше просто един отпадък, нещо което няма особена стойност. Ако така присъства той във финансово икономическите разчети на Русия – какво се получава? Вместо да вложите естествен уран, чиято цена преди 6 г. е била около 150 – 200 долара за кг. за да получите един кг. реакторно гориво за VVR1000, влагате около 9-10 кг. естествен уран, или става въпрос за около 2 хил. долара за един кг. А пресметнете каква цена излиза за един тон. Вместо обаче да харчите тези пари, влагате нещо което практически е почти на безценица, вид отпадък, обаче крайният продукт – касетите с ядрено гориво, ги продават на същата цена, както при използването на свеж уран.
- България ангажира шведската компания „Studsvik Nuclear AB” да провери състава на горивото в Козлодуй, приемате ли резултатите й като независими и верни?
- Цялото това изследване беше нагласено, а предметът му беше абсолютно погрешен. Шведските експерти бяха наети да търсят дали има в свежото гориво „Уран 233”, нещо от което няма абсолютно никакъв смисъл. Шефът на регулиращият орган Сергей Цочев прекрасно го разбира това, защото е доктор по радиохимия. Ако изобщо имаха намерение да се установи дали е от естествен или от рециклиран уран горивото, трябваше да се търси дали в него има „Уран 236”. Защото той се получава само по един единствен начин, когато уранът е в реактори и се облъчва от неутроните „Уран 235”, примерно, в 82% от случаите се дели. Останалите 18% просто поглъщат неутрона и се превръща в „Уран 236”. Така, че „Уран 236” може да го има само, ако материалът е бил използван преди това в активната зона на ядрени реактори. Затова заданието на шведите е абсолютно безсмислено. То нищо не може да покаже и въз основа на него изобщо не може да се твърди, че в горивото няма рециклиран уран. Това е едно нагласено проучване, за да се покаже някаква активност от българска страна. Но то само потвърждава съмненията, че Котев е прав.
Освен това институциите в България не направиха едно ясно изявление по най-простия критерий – поради това, че в рециклирания уран все пак има някакви следи от плутония, от продуктите на деление неговата активност е ,например, два пъти по-голяма, отколкото на естествения уран. Естествено, че когато в съответното помещение на АЕЦ пристигнат няколко десетки тона гориво, съдържащи такъв уран с малко по-висока активност, там ще се създаде малко по-висок радиационен гама фон, а хората, които влизат да работят – ще имат малко по-високо йонизиращо натоварване в сравнение с предишните години, когато горивото е било от естествен уран. И една такава проста съпоставка би могла веднага да каже – има ли малко повишен радиационен фон в помещението, има ли малко по-високи дози или няма? Но вместо това, те мълчат и дават някакви завоалирани обяснения.
- Споделяте ли твърденията на Котев, че европейските институции не се интересуват от разкритията му, защото са заинтересовани – централи от ЕС изнасят отработеното си гориво в Русия за рециклиране?
- Капацитетът на руснаците за преработка на ядрено гориво е много скромен в сравнение, например, със страни като Франция, Англия. Поради това смятам, че Европа си мълчи, защото и там действа същата бюрократична машина. И там чиновниците, както навсякъде, най-много мразят да им се създават някакви проблеми, да им се налага допълнителна работа, да събират сведения, да търсят решения. За мен това е по вероятното обяснение за бездействието им. Освен това Брюксел избягва да се захваща с теми, които са вътрешни проблеми за България. Те знаят, че при нас има ядрен регулиращ орган и заедно с правителството могат да си проверяват случая. Но със същия проблем се е ангажирала и Комисията по жалби към Европейския парламент. Тя е излязла с доклада, че жалбата на Котев има основание, тъй като информацията показва, че софтуерът на АЕЦ” Козлодуй”, с който се разчитат характеристиките на ядреното гориво към ония момент, не е бил в състояние да ги пресметне правилно. Тоест, има надежди за някакво развитие по случая. Но истината е, че ако правителството се бе ангажирало нещата можеха да се изяснят само за една седмица.
- Защо след падането на Тройната коалиция и промените в ДАНС не искат да изчистят този скандал с горивото, а министър Трайков крие документи?
- Ясно е, че играта с това гориво е на много високо ниво и ще бъдат засегнати сериозни интереси. Печалбите от подмяната на горивото вероятно са били огромни. Необяснимо е, че и прокуратурата отказа да види очебийни факти, министерството, отговарящо за енергетиката, също не иска да направи проверка. Липсата на отношение също е отношение към случая. Показателно е, че Агенцията за ядрено регулиране мълчи по скандала.
Все пак се надявам, че от средата на септември нещата ще се раздвижат. Имам информация, че зелените в европарламента се интересуват от разкритията, предвиждат среща с Котев. Скандално е в 21 век човек да е готов да умре от глад, само за да предизвика вниманието на институции и да се извърши проверка за престъпления.”
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/