Интата

Кръстю Пастухов

Ирин Иринчев днес щеше да навърши седемдесет години. Знаете ли колко почтени и непочтени обувки са пристъпвали неговия праг, когато си мислехме, че правим Демокрацията.?
В неговата къща се правеше революцията, демокрацията, красотата, любовта.
Нямаше комунисти, нямаше продажници.
Всички бяхме съмишленици.
И може би заради това не стана..
Върнаха се комунистите-московци. И влизаха в къщата на Интата.
Този път без байонети и калашници. Само с Народно събрание
             Иринчо,
Това е писмото, което мога да ти изпратя днес.

Не чети вестници!
Също и книги.
И Пруст, и Солженицин са досадни, особено последният, който стана, преди да си отиде, панславянист. И намрази Кока Колата, дето години наред го изхранваше в капиталистическата империя Америка.

Впрочем така е и с рускините. Те се женят за френски и европейски интелектуалци (а са с пагони в душата - Дали, Елюар, Пикасо, Р.Ролан и още десетки люде), после си ги разменят (мъжете), а си остават съветистки до гроб. Но ядат рокфор, пият шабли и употребяват мъже като невидели.

Пиша ти това, спомняйки си годините, когато бяхме ученици - деца, и после изведнаж започна да ни мели мелницата на Пинк Флойд. Или Фройд?!

Довиждане.

     *   *   *
                               Към Интата


      Посрещни ни
                        Иринчо
      Все още
                   непознато
                           място това е
      И се озъртаме