Сините се превърнаха в рецензент на властта

С д-р Николай МИХАЙЛОВ, психиатър, теолог и депутат от ДСБ в 40-ото народно събрание, разговаря Лилия Цачева

- Д-р Михайлов, след повече от година управление премиерът Бойко Борисов открито говори за втори мандат на ГЕРБ. С обещанието например, че тогава ще строи още магистрали. Има ли резон управляващите да се чувстват спокойни за бъдещето и да обещават в далечна перспектива?

- Сигурно сте забелязали, че на някакъв етап на превъзбуда всички премиери фантазират втори мандат, бленуват власт в "далечна перспектива". Самочувствието им приема форма на незаменимост и се съобщава като факт от бъдещето. Симпатично преувеличение на нервна почва.

- Каква е "диагнозата" за политиката в началото на новия политически сезон? Очаквате ли бурна есен или разместване на пластовете, например в подкрепата за кабинета на ГЕРБ в парламента?

- Очаквам синдикален натиск и съсловни претенции, но без съществена политическа динамика.

Очаквам странности от контракултурните грации на премиера: Димитров, Борисова, Рашидов...

Димитров - в качеството му на игумен на Новия Ерусалим и мениджър на всички чудеса, ще продължи да управлява националното благочестие с размаха на разгърден гларус. Рашидов е на път да раздаде чудовищно количество ордени, за да пенсионира неколцина. Ще строи Лувър като антикризисна мярка. Никой не знае какво може да хрумне на Анна-Мария Борисова, може и нищо да не хрумне. Болниците се превръщат в учреждения за подръчно лечебно обгрижване, от които ще се излиза жив, само ако си влязъл абсолютно здрав. Не е изключен драматичен провал, някаква чудовищна, публично незащитима глупост. Иначе не очаквам разпад на подкрепата за ГЕРБ. Очаквам бурна есен в чаша вода.

- Неотдавна г-н Борисов провъзгласи ГЕРБ за десницата в България. Къде е "Синята коалиция", разбираема ли е позицията им на нещо средно между управляващи и опозиция? И до какво би могло да доведе то?

- ГЕРБ е десен анекдот, а не десница. Това силно персонализирано движение от турбо фолклорен тип беше наето от електората за изтребление на тройната коалиция и по-специално на Доган. "Синята коалиция" е опортюнистична конструкция от две съсипани партии, семейство десни акробати под купола на българския политически цирк. Позицията им на нещо средно между управляващи и опозиция ги превърна в коментатори на управлението, в рецензенти на властта. Оттук и впечатлението за самомнително менторство, за дежурна компетентност.

Предстои още един вираж на оцеляващата им тактика: ще скъсат с ГЕРБ, за да си върнат физиономията, но пак ще е половинчато: за да не излезе, че са в съюз с БСП и за да не дразнят ЕНП. Това ми хрумва за "танцуващите с Бойко".

- Сините лидери Мартин Димитров и Иван Костов убеждават, че са коректив на властта, такъв ли са? И в двете партии се чуват, макар и не масови гласове, че десницата се обезличава, сдава десния фронт. Чия е отговорността?

- Няма десен фронт, има бункер на един амортизиран лидер и Мартин Димитров като електорален дарител. Има лукавство до глупост. Българската десница е кодово име на оцеляваща стратегия, деидеологизирана опортюнистична група. Реформаторският кредит е отдавна разпилян по разпътните пътища на долнопробни политически предприемачи, крадци на доверие. СДС беше изяден на два етапа: при създаването на ДСБ (mea culpa) и при конструирането на "Синята коалиция".

Хайде да ви кажа и това: политическият вампиризъм се разпознава по еднообразието на техническите похвати и по електоралния упадък на всичко, до което се докосне. Четете дясната история и в този ключ. Електоралният корпус на десницата се свива с клинична закономерност, накрая ще остане само един. Познайте кой.

- Вие самият като един от идеолозите и учредителите на ДСБ къде сбъркахте?

- Политиката е времепрекарване на празни души, казва един знаменит колумбийски мислител. Не става дума за грешка, а за вина. Заблудата е детайл.

- Колко дълго ГЕРБ може да обяснява колко е тежко наследството от тройната коалиция и да пази доверие с шумните акции на МВР? Властта продуцира скандали и с безпрецедентен лобизъм в парламента, и с конфликт на интереси, и с непремерени изказвания на министри - например приятели на Борисов. Публичният образ и доверието във властта изглежда не страдат от това, защо?

- Борисов е сладкодумен разказвач на политически приказки, лукав и простодушен балкански актьор. Борисов е конгениален на своя народ, свръхлегитимен по тази причина. Лумпенизираният електорат го преживява като магьосник от последна инстанция, но не гарантира лоялност.

При първия болезнен удар върху джоба на населението го грози верижна реакция на разомагьосване. Междувременно тече битка за въображението на българите, идеята е да бъдат облъчвани с правоохранително кино, докато оценъчната им способност каталяса напълно. Публичният образ на управлението е иконографски стабилизиран от силно сугестивната фигура на премиера, който се движи пред погледа, като надарен с власт, произтичаща не от конституцията, а от природата. Това е магия, някой би казал, че Борисов има окултна протекция. Засега.

- Докога?

- До челен сблъсък с реален обществен проблем, без шанс за палиативно решение и възможност за "харизматични" маневри.

- Има ли потенциал проект на Георги Първанов да я създаде, може ли това да е вън от БСП? Президентът и премиерът в последните дни открито се наричат алтернатива един на друг, защо?

- Пенсионираните президенти не вдъхновяват, това е емпирично доказано. Особено ако имат дълъг стаж в задкулисната политика и спорна ловна история. Лявата еротика е партийно обвързана, думата "единство" е фетиш. Всичко извън БСП е под голям въпрос.

Първанов говори за алтернатива на Борисов, защото се кани да я акушира. Формира очаквания, съспенс. И дисквалифицира Станишев.

- Вие полицейска държава в България и опасност за демокрацията виждате ли? Част от опозицията говори за това.

- Декриминализацията, предприета от това управление, се разгръща под нивото на "недосегаемите", това е важно да се отбележи. Чух Цветан Цветанов да казва, че живеем в държава, превзета от олигархията. Да сте видели, щом сме превзети, някой от тези, които наричаме олигарси, проснат по корем да диша тежко, за да бъдем отвоювани? Не сте и няма да видите. Елитарната престъпност остава недосегаема, а битовата е безинтересна: селата са оставени на произвола на странстващи рецидивисти. Живеем в условията на перманентен правоохранителен кинофестивал. Няма опасност за българската демокрация, по-скоро е в разцвет. Триумфира в приспособен вариант, под строго българско условие.

- "Това управление е обективирано безобразие на нашата обща политическа некадърност - лявата, дясната и народната" - това са ваши думи. Обяснете ги, моля, и какъв е изходът? От тази оценка лъха обреченост.

- България е в състояние на духовен упадък, на тежък културен регрес. Бедата е, че този упадък се преживява от мнозина като загуба на жизнен смисъл, като опустяване на националната територия.

След десетилетия на принудителен комунистически аскетизъм, консумативният бяс и простотията придобиха статут на публична норма, на нещо подобно на базисна компетентност да живееш в български условия. Телевизията упражнява мощен оглупяващ ефект върху населението, смалява му мозъка. Няма нищо по-деградиращо от развлекателната телевизионна продукция, от тези фолк субретки и разчупени телевизионни гамени, това, което излъчват, е срам за естетиката, смърт на вкуса. Пред очите ни се мотае елит, напълно провален да интегрира в граждански дебат и политическо действие съществените въпроси на националното развитие.

Бойко Борисов е резервен коз, закономерен и простонародно убедителен. Това родихме, това ни връхлетя. За никакъв изход не мога да говоря, питайте производителите на политическа надежда. По силите ми е да помня, че сме членове на ЕС.

 От: в. "Труд"