Петър ДобревРазбрах от блога на Каладан, че отново ще почистват паметника на съветската армия в София. Всичко това ми изглежда червено, червено, та чак...червено.
Какво правим изобщо с комунистическите паметници и особено с тези, които са на окупиралата ни "червена" армия? Според мен ще е варварско да се разрушават, но няма да е лошо повечето да се преместят и да не доминират ключови градски места. Може в много градове да бъдат направени специални паркове, където да има място за всички стари паметници, около които наистина да се случва някакъв диалог с миналото и то да се осмисля. Ако това е невъзможно, подобен контакт със съвремието може да се случи и сега, стига обществото и управляващите да искат.
За нещо подобно преди време говорихме с Диана Иванова пред любимия на всички софиянци рушащ се паметник до НДК. Според нея неговото сегашно състояние не е толкова отчайващо, защото се вижда някакъв диалог със съвремието, някакво развитие в отношението на хората към него. От недосегаема "светиня", той се е превърнал в място за модерно изкуство и хората свободно предлагат най-екзотични версии за бъдещето му. Това показва някаква промяна в обществото, което е наясно, че не живее през 80-те, а в 21 век
Подобна ли е обаче картинката с други комунистически паметници? Морската градина във Варна, да кажем, все още е доминирана от огромен паметник на "антифашистите", който хич не говори за преоценка, преосмисляне, израстване на обществото и т.н. Стои си чистичък, непокътнат, поддържан и даже посещаван от време на време от ученици, заведени от поредната класна стара мома с накъдрена прическа и щъкащи патетични лозунги за "борбата с фашизма" под нея.
Доскоро с паметникът на съветската армия близо до Софийски университет положението не беше зле - там се събираха много млади хора, представители на различни субкултури, които го бяха нашарили по най-различни начини. Сега всичко това ще бъде прилежно почистено. Явно диалогът с миналото е нежелателен. Теми като окупацията от Съветската армия и "антифашистиката" съпротива са "свещени" и не подлежат на никакво обсъждане и преосмисляне.
Ще издържи ли обаче този монопол, който главно БСП иска да наложи?
P.S. Между другото, чел съм, че паметникът на съветската армия е построен в София след разгрома на горянското движение, за да напомня на българите, че всяка съпротива срещу режима е обречена да се сблъска с могъщата "червена армия". Май и това е малко неудобно припомняне, ама нейсе.
Снимка: Каладан, Градски снимки - София
Блогът на Петър Добрев - http://petyr.blogspot.com/