Николай ФлоровДа започнем с цитат от Фердинанд Лот, професор в Сорбона, взет от неговата книга «Краят на стария свят и началото на средните векове»:
«Въпреки усилията си, целта на църквата никога не е била да замести държавата. Истинската причина за това е, че християнската църква не е създадена за живота на тоя свят. Тя не прибави към обществото никакви правни или обществени идеи. Като последствие тя прие без никаква опозиция или несъгласие институциите на Римската държавност. Тази държавност успя да запази структурата си и да продължи съществуването си. Това още повече важи за държавите на варварите, християнизирани от самото начало само повърхностно.»
В броя на така наречените «държави на варварите» влизат не само България, Румъния, Сърбия и останалите екземпляри от балканската зоологическа градина, но и Франция, Белгия, Холандия, Англия, Скандинавия и други, останали по тъч-линията на Римската империя. Затова няма нищо чудно, когато един французин като Волтер, чиято уста винаги е била пълна със сода каостик, казва: «Християнството е най-жалката, най-абсурдната и най-кръвожадната религия, заразявала някога света.» Той не е далече нито на милиметър от наште родни богомили.
Това наистина не изглежда сега така, ако гледаме отново и отново как един ДеСар-президент като Гоце Първанов благоговейно целува попски ръце, и то с наведена главица.
По онова време Волтер не е дори и подозирал, че след двеста години на света ще дойдат да потвърдят думите му такива християни като Сталин и Хитлер – единия източно-православен, другия католик, и двамата един срещу друг, начело със същия бог: “God mit uns!” или «Бог с нами!» - изберете сами.
Българската църква днес иска да учи българските деца на вяра, от което ми идва на ум старата притча за това колко зелника може да изяде лудия и кой е по-луд – тоя, който му ги дава или тоя, който ги изяжда? Днес наточените за нов ореол около калимявките си български попчета изглежда забравят, че това няма да стане, като завъртят електрическия ключ на стената. Особено ако, след класа по Дарвинизъм и теория на еволюцията, трябва да обясняват на учениците как от едно ребро на мъжа е била сътворенажената.
След което не бих искал да съм на мястото на семинаристките вероучители, които трябва да обяснят на всички ни как Адам е бил изгонен от рая само защото е сгрешил да си топне пениса в женския меден капан? А, и най-важното - защо е сгрешил: дали защото тя си е махнала смокиновото листо, или защото змията му откъснала една сочна слива от дървото?
Както виждате, не става дума само за невинни приказчици от стария завет, съчинени за ситни-дребни дечица. Не! Тук става дума дали една такава Ева днес може да стане поп или не, да не споменавам за владичица и по-нагоре? Ето например по Симеончово време са учели миряните, че жената е «изчадие адово», тоест «създание на дявола». Дайте сега да видим ще смеят ли владиците да хвърлят същия огън и жупел по женското племе, когато във всяка църква днес попа започва службата си към енориашите с «Братя и сестри», но пред него седят само сестрите, а братята са в храма на Бакхус ат другата страна на улицата?
Източното православие е с късмет – то е прихванало от Византия традицията да уважи жената поне за попски бракове, докато в католицизма кюретата и до днес препипват малки момченца и папата се мъчи да ги изкара педофили, тоест криминалисти, но той не ще да признае, че това е защото пениса им е по-силен от бога. Ето защо жената е пратеник на бога – за да усмири най-силния му съперник. Без жените бог не би имал никакъв шанс!
Но като стана въпрос за попове и попадии (последните са неизвестна категория при католиците), да споменем и друго: никой още не може да си представи на каква сексуална диета са владиците, тоест блажат ли или постят? Но да оставим за това да се погрижат папараците, така както се погрижиха за прегрешенията на ченгето-президент.
Та ето това ченге днес дава акъл за задължително изучаване на вероучение в училищата. Дали, питам се, не е проработила гузната му съвест, като си е спомнил, че е седял с часове да задрасква десарското си досие, за да не разбере никой какво е правил когато е бил атеист, полковник и Гоце-войвода? Да не говорим, че може да са го сполетели видения за чистилише и преизподня. И сега, когато духовните полковници усърдно набират новото си стадо с мечти за сладък бизнес, тая всеядна комунистическа гъсеничка, вече мутирана в богоугодна религиозна пеперудка, се произнася за верското обучение на децата!
Но веднага след това си спомних за наближаващия му край като президент и толкова сладката му мечта да се пробута и за премиер. Спомних си и за друго, много по-важно – как цялата тая средновековна акция с мощи, литейни шествия и вероучение съвпада с московските идеи за славофилството. За по-ясно да ви припомня Сталин, взет от дневника на Георги Димитров: «Старото славофлство изразяваше целта на царска Русия да подчини останалите славянски народи. Нашето славофилство е нещо съвсем различно – обединение на славянските народи като равни за общата им защита и съществуване. Ние нямаме желание да наложим нищо върху останалите славяни. Ние не се месим в техните вътрешни работи.»
И ето сега Гоце-войвода отново говори за славофилство – като «президент за всички», като архитект на «България за всички». Той знае много добре, че етикета му на комунистическо парвеню е залепен на челото му, и затова търси «интелектуален гръбнак» от университетски русофили и тича да уреди «бърза среща с патриарх Максим», за да го уведоми за идеите му за вероучение.
В Москва тия дни има сталинска приемственост, и за вероучение, и за славофилство, и за обща защита на славянските народи от... познахте – Европа. Дотолкова стига и Гоцевия интелектуализъм.
Колкото до мен, аз определено не съм за рая – там, както казва Ницше, отсъстват всички интересни личности.