Българската православна църква май била руска

Така изглежда – поне според служителите на родния ни президент. Потресен читател на “Свободата” ни изпрати тази снимка, качена на сайта на Българската патриаршия. На нея ясно се вижда как висши представители на църковния ни клир са приети на “Дондуков” №2, за да връчат петицията от литийното шествие, с което БПЦ поиска да се въведе вероучението като задължителен предмет в българските училища. (Президентът отстъства, тъй като е в чужбина; навярно затова на срещата липсва и реалният му партньор – патриарх Максим.)

Приети са обаче не как да е, а със съответните протоколни салтанати, част от които е и съответната идентификационна символика. От снимката много ясно се вижда, че срещата се провежда при наличието на поставените заедно български и руски национален флаг. И тъй като все пак се надяваме президентството да е все още българска институция, то ролята на руски партньор несъмнено принадлежи на... Българската православна църква.

Няма как да не признаем, че в това флагово недоразумение има известна логика. Добре известно е, че настоящото статукво на православната ни църква се дължи на активната роля на Държавна сигурност при управлението и контрола на църковните дела – активна дотолкова, че тъкмо ДС провежда кастинг за патриарх и избира за тази цел съответното доверено лице – актуалният и днес патриарх Максим.

От своя страната самата ДС е рожба и подгласник на руските тайни служби – от което можем да си направим и съответния извод, че обезглавяването и профанизацията на църквата ни е осъществено по руска рецепта. Към същата школа и под името Гоце принадлежи и българския президент – което от своя страна предполага и неговата крепка дружба с настоящите църковни отци (колеги са все пак, свързва ги бойната дружба от “тихия фронт” и общата принадлежност към тайни, но властни и до днес институции).

Тъй че може би не съм съвсем прав, визирайки БПЦ в ролята на руския партньор при проведената в президентството среща. Може би просто и двете институции са българо-руски, а знаменцата са си постоянно там – за да напомнят на служителите кому служат, а на посетителите къде се намират. И може би тъкмо на БПЦ и българският президент (защото – както той сам казва – няма президентство, има президент) е оставена на отговорно пазене най-същностната светиня от комунистическите времена: българо-съветската дружба, крепка и ненарушима – и от векове за векове.

Срещата, разбира се, е била плодотворна: няма как да бъде друга при този флагов ореол. Петицията на Националното литийно шествие „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца” ще бъде прочетена внимателно от президента. Делегацията, съставена от Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Неофит, съпътстван от Негово Преосвещенство Знеполски епископ Йоан, прот. Кирил Дидов и д-р Десислава Панайотова с двете й деца Мина и Йоанна, “носещи кошница с добрини за г-н Първанов”, била изразила голямата загриженост на Българската православна църква за възпитанието, поведението, образованието и бъдещето на децата в България, както и настояването “българската държава колкото се може по-скоро да вземе мерки, тъй като духовно-нравствената криза в живота на подрастващите вече е взела чудовищни размери и е крайно време този разрушителен за нацията ни процес да бъде спрян”.

И – разбира се – са получили в аванс уверенията, че президентът на България е изразил силно желание да бъде приет от Българския патриарх във връзка с инициативата на Църквата по тези значими въпроси. Дни по-късно и самият той потвърди това в изказване от Добрич, в което подчерта, че: “В предварителен план, без да познавам същността на документа, мога да кажа, че си струва да бъдат чути аргументите на привържениците на тази идея. Преди всичко от гледна точка на това, че се намираме в много тежка криза - криза не толкова и не само икономическа, колкото духовна, ценностна криза.” – и че “Едно такова обучение в училище, без съмнение, трябва да бъде и обучение по етническа и религиозна толерантност - нещо, което за съжаление ние пропуснахме в годините на прехода и би трябвало да наваксаме.”

Една голяма скоба: това вече е наистина много. Религиозна и етническа толерантност ли?! Президентът изглежда е забравил, че самият той е дал впечатляващ пример за същата тази толерантност, влизайки в политиката като говорител на ОКЗНИ – същият този създаден от ченгета “обществен комитет”, който в януарските дни на 1990 г. организираше варварски шествия по улиците, протестирайки срещу връщането на имената на българските турци (и респективно срещу връщането на заграбеното от същите протестиращи тяхно имущество). Да не говорим, че поставянето на православието в привилигировна позиция спрямо другите изповядвани в страната ни религии е всичко друго, само не и “религиозна толерантност”.

И още една голяма скоба: никой не пречи и днес на българските хдеца да изучават вероучение – като свободно избираем предмет. Само дето някак си не го правят: само към седем хиляди от тях са го избрали – което със сигурност е много точен атестат за престижа, ролята и значимостта на БПЦ. Затова църквата се опитва да реши своя духовен проблем със силата на закона: като стане задължителен този предмет, децата – искат или не – ще го изучават, а църквата ще придобие престиж по силата на “задъжителната вяра”. Което пък е пример за това как десенираният от ДС църковен клир си представя решаването на духовните проблеми в българското общество.

Говоренето за настоящата ценностната криза обаче е стока, която се харчи добре – особено предизборно. Това, което се крие зад мащабното оперативно мероприятие, прокламиращо задължителното вероучение чрез литийни шествия и политико-църковни сгляди, е простата политическа сметка, че в този жест има сериозен електорален потенциал. И не става дума за “духовното” – става дума за PR-кампания, като в ролята на рекламна агенция за бъдещия президентски “проект” се е вживяла православната ни църква.

Тъкмо затова “идеята” намира подкрепа и от страна на близки до президента действащи министри – и най-вече от страна на шибания Божидар Димитров (вероятно по случайност довереник на ДС – също както президента и патриарха ни). Същият ведната отчете “похвалната загриженост на БПЦ за духовното здраве на нашите деца” – и се зарече лично да ангажира правителството с настоящия дебат.

По сроден начин в “дебата” се включиха и други политически отломки, от които Първанов се кани да скрои персоналния си ноев ковчег – например пишман-воеводите от ВМРО - Пловдив, които с официално писмо до патриарх Максим изразиха подкрепата си. Можем да предположим прочее как ще се развива дебатът в бъдеще – ще се пръкнат из цялата страна църковни и граждански комитети, които на думи ще подкрепят задължителното вероучение, а на дело ще градят бъдещите структури на планираното от президента “гражданско движение”.

Най-накрая целта ще бъде постигната (въпреки плахата съпротива на министър Игнатов), попската далавера с преподаването на вероучение ще се завърти на пълни обороти, миряните най-сетне ще забележат, че било имало православна църква, а Иван Гранитски, водачът на президентската хвърковата чета от поръчкови интелектуалци, ще напечата учебниците по вероучение в своето издателство. Президентският проект покрай всичко това няма да остане само проект – а ще се пръкне в бъдещия парламент с невиждана досега “коалиционна култура”, политическа поврътливост и корупционен апетит.

След което и Българската православна църква ще излезе от своята летаргия и ще заеме с тежест и достойнство своято място на държавната трапеза – като едно уважаемо бизнес-предприятие, което вече се занимава не само – както досега – с продажба на църковни имоти, а с далеч по-сериозни търговии – на електорално влияние примерно, или на новопридобити лобистки възможности.

А може и да открие нови търговски начинания, следайки челния опит на братската руска православна църква. Защо не – там са твърде изобретателни в това отношение. Една днешна публикация във в. “Дневник” го доказва – от нея става ясно, че губернаторът на Ставрополския край на Руската федерация бил поръчал да се патентова предложеният от местния архиепископ слоган “Качество, гарантирано от Бога”. Слоганът бил предназначен за местната минерална вода, но според светия отец “гаранцията от Бог е по-надеждна, отколкото когато я дават хора – тя е повече от 100%”, а според губернатора можело да се разгледат възможностите за широко разпространение на това православно ноу-хау. (Представете си примерно надписа “Качество, гарантирано от Бога” върху кутийка с презервативи. Трепач!)

Имам лошото чувство, че подобна рекламна стратегия ще намери широко приложение и в България. Представете си например колко солидно ще звучат мощите на Свети Йоан в Созопол, ако техния произход бъде гарантиран от Бога. И какви туристически потоци ще се разтекат, какъв “нов Йерусалим” ще се пръкне тогава! Или пък си представете мъдрата физиономия на Георги Първанов (примерно в крепък дружесски разговор с Владимир Путин), гарнирана с оригиналните уверения на патриарх Максим: “Качеството на нащия кандидат е гарантирано от Бога.”

Е – как да не го избереш такъв – след като не само духовния ти пастир (с извинение), но и самият Господ Бог гарантират за него?