Макар и леко притеснени, българите верват в ГЕРБ

Няма грешка в заглавието. Верването е различен глагол от вярването. Неологизъм, изобретен от Симеон Втори – чрез неговото основно послание към поданиците български: “Вервайте ми!”

Та и сега така: българите верват. Не на царя, а на пожарникаря, не на Величеството, а на неговия бодигард. Леко притеснени, но все тъй поданически монолитни. Според проучване на НЦИОМ за една година ГЕРБ е отблъснала 17 на сто от симпатизантите си. Ако през миналия август само 18% са изпитвали притеснения от политиката на управляващите, то днес делът им е нараснал на 35%.

Звучи логично: няма как да не се притесняват, като гледат какво става. Или пък като поровят в джоба си, ако са лишени от обществена чувствителност. Само че има една дребна подробност: тези притеснения никак не се отразяват на партийния рейтинг. Да, през най-горещите месеци от своето управление ГЕРБ губи гласове – само че не 17, а само един процент.

През март за нея биха гласували 36.40%. Днес – 35.40%. Минус един процент – нищожен ефект на фона на всички глупости, които герберите натвориха именно в този период.

Когато управляващите губят, печели опозицията – и това се доказва безспорно от изследването на НЦИОМ – със същия нищожен резултат. БСП е качила процент и половина: ако през март за нея биха гласували 10.50% процента, то днес въпросните балъци биха били 12%. Огромен ръст, няма що. Успели са да го добутат до малко под една трета от доверието в ГЕРБ.

Нещо повече – поне според това изследване (не е за изпускане факта, че НЦИОМ е държавна агенция) ако изборите бъдат днес, ГЕРБ наистина би имал абсолютно мнозинство в следващия парламент – дори и независимо от това, че патерицата “Атака” също регистрира загуба: от 4.70 на 4 процента. При евентуални избори днес националистите просто няма да бъдат нужни: гласовете за ГЕРБ ще бъдат достатъчни, за да поддържат необходимото мнозинство.

Защото ако БСП качва, всички останали се сриват – и то с гръм и трясък. НДСВ например вече не съществува – 0%. ДПС пропада с повече от един процент: от 8.40 на 7.20 процента. Синята коалиция е електорално замряла на 3.30% - сиреч нейде близо до изборната бариера. РЗС е в небитието със своите 0.70%. Или – при евентуални избори днес ГЕРБ би имал 35.40% от гласовете срещу 26.50% на всички, които имат някакви шансове да прескочат бариерата – включително “Атака”, включително Синята коалиция.

Как се обяснява този феномен? Най-лесното обяснение, а и донякъде вярното, е следното: ами народът си харесва управляващите. И няма как да избегнем тази тъжна истина: след месеци на неспирна политическа клоунада и след десетки позорни обръщания на думите и обещанията, Бойко Борисов продължава да бъде подкрепян от 59% от българите. Най-просто и ефективно е при това положение да кажем: народът ни е колективен тъпанар, който не разбира какви ги върши.

Лично аз обаче смятам, че тъпанарите са другаде. Със сигурност сред тези, които го подкрепят, има известен процент и от онези българи, които се притесняват от управлението на ГЕРБ. Иначе няма как да се обясни например следния феномен: 35% притесняващи се от политиката на управляващите – и 59% подкрепящи бащицата, от когото зависи всичко в същото това управление (като при това 30.70% заявяват, че няма да гласуват).

Притесняват се – но продължават да го подкрепят, защото избират по-малката от двете злини. Продължават – защото си спомнят докъде ни докара левицата и при Луканов, и при Виденов, и при Станишев – но същевременно не виждат алтернатива на ГЕРБ в дясното политическо пространство. И правилно не виждат – там алтернатива няма. Има оцеляващи.

Тъкмо липсата на такава алтернатива е причината за нечувания електорален просперитет на ГЕРБ. Подържането на тази липса е гаранция за пълното видиотяване и чалгисване на българската нация. Нещо по-лошо дори: причина е и за появата на нови неидентифицирани политически обекти - като обилно обговаряния "проект" на президента Първанов например, за появата на нови популистки магьосници и нови "спасители". Нуждата от нова, реално антикомунистическа и автентична дясна партия е насъщна – ако все пак продължаваме да се надяваме, че на тази територия ще се появи нещо като държава.

Не питайте как ще се появи, кой ще я създаде, кой ще я поведе – няма рецепти за правенето, има само фактори, които налагат нейната поява. И не ми сочете Иван Костов с писъка “Есть такая партия!” Партии не се правят от бащици. Правят се с колективни усилия и от хора, неизхабени в проклетия преход.