Пламен АсеновИскам да се извиня съвсем искрено на всички български граждани, които са били смутени, стресирани, а някои може би и докарани до инфаркт, от гениалната идея на българското правителство, идея, защитавана лично от премиера Сергей Станишев и външния министър Ивайло Калфин в Брюксел – идеята да дойдат да ни управляват европейски комисари.
Веднага възниква въпросът - защо се извинявам аз, а не споменатите господа.
Ами защото през последните дни живея с натрапчивото усещане, че именно аз им внуших тази идея с едно неразумно писание в моя блог. Или може би – все пак разумно, но по моя вина разбрано погрешно от тях.
На 20 февруари написах и публикувах текст под заглавие “Скандал с НАП – портретът на Дориан Грей излиза от килера”. Сещате се за какво става дума - скандала, вече май забравен, за гушнатите от различни хора по различни механизми няколко милиарда лева чрез източване на ДДС. Финалното изречение на този текст гласи буквално следното: “Мисля си, че не е далеч времето, когато някой политик най-после ще произнесе на глас и ще обоснове разумно едно иначе непатриотично звучащо желание – поне за известен период в България да дойдат и да управляват директно европейските комисари”.
Честно си признавам, не съм го мислил за лошо. Само се опитах да иронизирам пълната некадърност на управляващите и задънения сокак, до който социал-либералната коалиция докара страната.
Ама те Станишев и поверените му министри от ирония разбират ли ти, братче!
Има-няма три седмици след това - време наистина недалечно, време колкото да прочетат горецитирания текст и добре да обмислят ползите за себе си от подобен ход – и ето че направо нападнаха Брюксел с готово виждане за реализация на тази иначе безумна и направо самоубийствена идея. Нападнаха го както скакалците нападнаха Египет по мойсеево време – масирано и безпощадно. И въпреки, че Брюксел още първия ден категорично отхвърли идеята, нашите хора продължават да настояват и досега.
Така че и аз продължавам да се чувствам виновен.
Но изглежда са прави хората, които казват, че като се извини човек – олеква му и за нови подвизи готов става. И ето – седнах да пиша това извинение и веднага ми хрумна какво наказание да си наложа сам, за да предотвратя възможноста в бъдеще пак да окажа лошо влияние на нашето любимо правителство и да му дам неразумна идея чрез глупавата си ирония.
За целта смятам да напиша на ръка до сто пъти изречението “Сергей Станишев е добър министър-председател”. После, пак до сто пъти – “Ивайло Калфин е добър външен министър”. Накрая, вече двеста пъти, та хак да ми дойде, ще напиша -“Иронията е лошо нещо”.
И ще си чета написаното всяка сутрин по веднъж преди закуска и по веднъж - след, докато се убедя, че написаното е истина.