АТЕИЗМЪТ Е ХУМАНИЗЪМ*

Публикувам този текст поради яснотата в неговата позиция и неговата актуалност - въпреки че не споделям част от възгледите в него: например апологията на атеизма. Позволявам си да правя разлика между религия и църква - и ако не вярвам в настоящия побългарен и опростачен вариант на православието, то отношението ми към самата религия е нещо съвършено различно. Прочее - готов съм да дам място и на други мнения по повдигнатите от Иван Сухиванов въпроси.

Е.С.

Да речем , че не съм мераклия за вечен живот (а това означава и избор на поведение, но не непременно асоциално, както твърдят божиите синковци, защото, както отбелязва Камю, май по-трудно е да бъдеш морален без вярата в отвъдни  авторитети).  Да речем, че сегашното състояние на  социална  свобода се дължи  на  прогрес, базиращ се на постиженията на науките и просвещението, колкото и тривиално да звучи това. Обратното – да се твърди, че “християните” са в основата на гражданските общества, ми се струва проявление на мрачен обскурантизъм, лицемерие и ретроградност, зад която стоят благовидно маскирани клерикали. Всъщност т.нар. “свободна воля”, с която християнските проповедници обичат да спекулират, няма друг избор, извън Христа, защото всичко друго е от “лукавия”, според тях…  

Нима християните не са тези, изгорили най-много библиотеки и книги, а покрай тях и техните автори?!  Не са ли тези същите те, които оправдават господството във всичките му измерения? Но това при тях очевидно са “традиционни и изконни” неща…След като войнстващите религиозните люде (защото по принцип фундаментализмът е заложен в религиите, особено в монотеистничните),  разбират, че нямат шанс срещу доводите на разума и науката, те се присламчват към една “меродавна“ позиция, че по принцип нямат нищо против науките, стига да признаят  върховенствота на божията премъдрост, понеже такъв  бил скритият “план” на господа. Пророчеството на библейският Данаил се сочи като пример как ще се развие човешката история, като последната фаза ще бъде опита на земляните да се обединят, но няма да успеят, понеже нали помните строежа на вавилонската кула –  т.е. пророчеството остава в сила, а не е просто една история; в случая се визира Брюксел и смешението на езиците  /горкият ЕС!/…  Отново “златният телец”  ще завладее душите на хората /Ваал или днескашният му ипостас Wall str./.  

Да, в библията всичко вече е инос/казано и нищо ново под слънцето…Днес пресветите отчета анатемосват Дарвин, но ако бяха по-внимателни, биха поставили в деветият кръг на ада друг учен – авторът на “Фолклорът в Старият завет”.  Впрочем за свободния “вътрешно” индивид като че ли всичко е ясно, а Тъмните векове, плод на християнизацията на Европа, днес са поразкрасяват чрез холивудските приказни истории, но едва ли някои, освен клерикалите, иска те да се повторят. Оттеглянето на църквата в областта на морала и етиката е кръгова самоотбрана, навсякъде другаде хипотезата за “бог” е излишна – в тази област всички религии забравят различията си и стават солидарни в упрека си към глобализма.

Разбира се “моралното” заклеймяване с дъжд от камъни си е стар религиозен прийом на “изключване” на инакомислещите – спомнете си притчата, в която Исус спасява блудницата от тълпата… Но тук трябва да прибавим, че не християните са “измислили”  морала и етиката. Нима Сократ, Платон, Аристотел,  Лао Дзъ, Буда,  и пр.  са неморални, понеже не изповядат вярата в триединството и не са получавали видения свише, поради тази причина? Четейки Достоевски, разбираме механизма на вярата им: всяко чудодейство се крепи на тайната, а религиозният авторитет и на двете. Тоест мракът, а не светлината преобладава в една религиозна “душа”, затворена във убедеността, че присъства “нещо или сила, там”, на оня свят, където греховете и провалите биват опрощавани, но само ако вярваш, защото е абсурдно, и се молиш коленопреклонно, понеже така правят всички во веки веков ... 

Днес можем да си позволим свободата да бъдем атеисти /космополити/, каквато Достоевски очевидно не е имал, въпреки че я изразява в повестите си и романите, па макар на думи да е предпочел “образът” на Христос вместо истината; очевиден е  компромисът, който той прави със схващанията на руския св. синод. (Вж. “Записките от подземието” – за да разберете, че един  “дълбоко вярващ” не би могъл да ги напише! Но това не е упрек – атеизмът не може да бъде упрекван, както си позволяват това да правят религиозните дегенерати, при това с необяснимо чувство на превъзходство, същото, с което мюсюлманина реже главата на неверника…)

Толстой обаче е по-радикален и нелоялен срещу византийският църковен фосил, внедрен в руското самодържавие – и затова бива анатемосан. А още по-печална става руската история, когато начело на държавата застава един недоучил семинарист. Решително обаче трябва да се разграничи атеизмът от комунизма. В известен смисъл да бъдеш атеист се иска мъжество на духа… Комунизмът също беше опиум за народа - религия, само че в империята на злото, със свой земен бог, който мечтаеше за безсмъртие. Това, че след комунизма у нас населението остана атеистично, вероятно се дължи на светското образование, а не на идеологията.

Впрочем едва ли в частност българинът е бил някога дълбоко вярващ, “набожен” или по-точно суеверен;  отношението към православието не се е променило през комунизма – вж. националреволюционерите ни например, които презират т.нар. ни църква. Едва постскриптум, с късна дата се завишават заслугите на църквата – за съхраняването на “народа”?

Да се приписва национализъм на един мистичен култ към небитието, какъв е ортодоксията, е, меко казано, несериозно. Вярно е, че първите прояви на национално “пробуждане” имат по необходимост и религиозна окраска, но в основата им няма нищо църковно. Замяната на гръцкия с български в богослужението е акт на национално осъзнаване и е осъществен от зараждащата се българска буржоазия. Забележете, че неразбираемият гръцки е заменен със също така неразбираемия църковнославянски, на който поповете мънкат и днес.

Впрочем не случайно. Единственото оправдание на съществуването на организирани религиозни общности днес е евтината психотерапия, която провеждат  проповедниците с по-необразованите черкуващи; друг въпрос е доколко е ефикасна и не злоупотребяват ли в практиката си някои от тях. Иначе църквата си остава паразитираща организация, освободена от данъци, въпреки че развива собствен бизнес и търговия, а вероятно и лихварство.

Но да се върнем на последните претенции на родните синодални старци: задължителното “вероучение” (това с “вероучението” си е чист оксиморон, понеже вярата не се учи, но нейсе, а и уж беше личен избор, според евангелията…). Защо църквата иска да контролира подрастващите и то инвазирайки, като чуждо тяло, в светското училище – при това примерите, които адептите на православието дават, са с педагогически характер, но очевидно те говорят за едно друго училище, в едно друго време, когато брадясали субекти, с шибучици, са даскалували над неграмотни и наплашени селянчета.

Впрочем сигурен съм, че и тогава профанизацията на това, което се  е преподавало като “закон божи”, си е била налице; днес поповете ни дават следният пример: как можело математиката да се дели на дисциплини, изучавани отделно, така и религиите можели да се разделят в час – и да настъпи идилията. Защото идилиите рисуват един блаженстващ свят, (ресекулизиран и омагьосан отново), без конфликти, а причината за блаженството, видите ли, било религиозното обучение. То хем ще включва научни дискурси, хем ще е съкровено, хем ще е манипулативно, хем децата сами ще отидат при… духовните педофили, извинете, подбраните педагози от православен сой (вероятно  са им обещали царство небесно в аванс?).

Известно е, че детето е беззащитен обект и може би поради това църквата иска да се внедри именно в училището, от друга страна пренебрежителното отношение на църквата към това, което се учи в училище, е едва прикрито, подобно е и отношението към атеизма, изповядван от блудните синове, тоест високобразованите възрастни, които църквата е отписала, понеже “блажени са нисшите духом”… Богословската реторика, която развяват тия дни попове и монаси, че и някои религиозни хуманитаристи, разкрачени между догмата и честността към научната дисциплина, която преподават в университета –  буди досада. При това църквата говори за “разложение” на обществените нрави,  и то по същият носталгичен начин, който говорят и червените бабички за социализма, да речем. Тоест църквата несъзнателно сама признава колаборационизма си по времето на тоталитаризма.

Крайно време било “разложението” да спре! Но всъщност църковната атака е насочена към едного – този, които е начело на държавата, онзи, същият, дето лани еднолично направи Разпети петък почивен ден... Затуй е и “мирното” литийно шествие с култови предмети. Впрочем  разните “литийните шествия”, “чудотворни иконки”, “свещени кости” и пр., шестват из родните медиите, произведени в ранга на   важни новини. Обърнете внимание на подчертания верноподанически рефлекс на чернокапците – те винаги били лоялни към властта (и близо до “народа”, дори когато този народ  се състои от атеисти). Цитира се като откровение невероятното изказване на митрополит Климент Търновски, т.е. Васил Друмев, (руски агент) : “Има православие – има народ”. Така комунистите ни казваха:”Учението на Маркс е всесилно, защото е вярно”…

Впрочем припомнена бе в ефир анатемата срещу предходния образователен министър, който не склони да пусне вълка в кошарата… А, да, не бе пропуснат и примерът на патриархалната демокрация Гърция, където държава и църква са едно. Впрочем едва ли Гърция в този момент може да се дава за пример за каквото и да било; ние пък бихме дали за пример Иран, където духовници, сдобили се с власт, издевателстват на населението… Допускането  на релгиозни посредници с отвъдното, провеждащи задължително религиозно обучение по православие или която и да религия, ще бъде груба и некомпетентна намеса в българското училище - а като цяло, насилие над гражданското общество.

Впрочем пресветите отчета правят още една манипулация – в болшинството си българите били православни; същият предразсъдък е залегнал и в анкетните карти за преброяване на населението – всички, които не съобщят вероизповедание, попадат в графата традиционно вероизповедание, т.е. от атеисти стават православни. Църквата не се свени да ги  приеме в лоното си – така православните стават няколко милиона, достатъчно основание да се удря с юмрук по масата, както се опитват да направят и сега владиците. Отпорът трябва да бъде ясен  и категоричен – България по Конституция е светска държава, с всички произтичащи от това последици.

* Нека вярващите не четат този текст – грехота е…