Андре Глюксман: Стига демагогия, лицемерие и фанатизъм

С офанзивата срещу ромите френското правителство смяташе да вдигне рейтинга си пред избирателите, заемайки се с проблем от компетенциите на граничната полиция и на общинските власти.  

                                           По дрехите посрещат, по ума изпращат, казва една поговорка

 Европейските свободи не се свеждат само до свободите на бизнесмените, на властимащите и на интелектуалците.

 
снимка: Антоанета Балабанова

Президентът на републиката понечи да повдигне планина и тя се стовари върху него – отбелязва не без известен сарказъм, но и с горчивина френският философ Глюксман в своя статия за Le Monde¹ по повод антиромските акции на Саркози и пояснява:

С офанзивата срещу ромите френското правителство смяташе да вдигне рейтинга си пред избирателите, заемайки се с проблем от компетенциите на граничната полиция и на общинските власти.

Огромна грешка - констатира авторът. 

Припомняйки че още през 80-те дейците на Солидарност с ужас наблюдават погромите срещу ромите само на 20 км от Варшава, че в началото на 90-те години Вацлав Хавел с мъка е възпрял своите съграждани да не натикат ромите в гето, както и едно изследване извършено преди двадесетина години, което показва, че за 80 % от населението на страните, излизащи от комунизма – чехи, унгарци, румънци, българи и поляци – сатанизираният образ на чужденеца се въплъщава от циганите, Глюксман пише:

Но фактът, че на изток омразата към циганите достига предела, съвсем не означава, че на Запад тя e непозната.

Философът напомня че дори литературата и музиката на XIX век свидетелстват за предубежденията срещу ромите и че от векове слуховете и отхвърлянето преследват «тези хора, които не живеят като нас» и заключва:

Въпросът с ромите е свързан не толкова с полицейската или социалната сигурност, а предимно с душевната. И не е френско-френски, а европейски.

И не е отсега, а от векове.

В статията си Роми, Франция, Европа - стига фанатизъм авторът протестира срещу лицемерието и демагогията и напомня, че европейските свободи не се свеждат само до свободите на бизнесмените, на властимащите и на интелектуалците.

Глюксман отбелязва, че с въвеждането - най-после! - на свободното движение за всички, Европейският съюз е предизвиквал като контра реакция пробуждането на извечните страхове „от скъсването с корена”, страха от „другия” и дори отказът да приемеш самия себе си.

Защото - пише френският философ, - ако от една страна днешният постмодерен европеец се гордее, че разбива табутата, които спъват неговата свобода, то от друга същият този европеец се наежва срещу емигранта (освен мюсюлманското плашило да не забравяме и «полския водопроводчик»).

И ако - безпощаден е Глюксман, - усмихнатото лице на скъсването с корена са 300 000 хиляди млади французи, които напускат родината и се установяват в лондонското Сити, когато цените на борсата летят нагоре, то трагичното лице са тези скитници, преследвани от табун в табун, на които се отказва правото да пътуват.

Правото на пътуване, което само комунизмът имаше претенции да премахне насила.

Да – съгласява се философът, - френската реакция е неадекватна и нездрава, както с право посочват църквите и неправителствените организации. Но тя се случва на фона на всеобщата гузност – твърди авторът.

Стига демагогия, призовава Глюксман.

Докато не се признае на номадите правото да живеят в движение, докато не им се даде възможност да се придвижват в прилични условия, расистките и ксенофобските натрапчиви идеи ще виреят. Минималното приличие изисква – както е записано във френския закон², но не се прилага – да се предвидят зони за посрещане и настаняване, които да заместят ужасните табуни и гета, срам за Европа.

Няма смисъл да се възпроизвежда в Европейския съюз политиката на насилствено задържане на едно място на странстващите народи³.

Това бе фикс идея на Чаушеску и неговите тоталитарни колеги. Там, където полицейският терор не е успял, субсидиите от Брюксел, пораззядени от корупцията, едва ли ще дадат по-добър резултат. Няма смисъл да се изпращат господарски мисионери, които да настояват за повече интеграция и асимилиране – нещо, които нито румънските ръководители могат, нито циганите желаят. Трябва нашите преуспяващи нации да извършат интелектуална революция и да признаят законността на вековното транс европейско номадство. И да му гарантира цивилизовани условия за оцеляване, за да не се маргинализира.

В добрата демокрация правото на странничество е ненарушимо. Не е нужно да се правим на ангели или на деспоти, просто безусловното зачитане на закона изисква безусловно да се зачита достойнството и свободата на тези, които го спазват.

И внимателно с лицемерието, предупреждава философът.

Тези, които оспорват твърдата ръка на Париж, не бива да се самозабравят в критиките си. Брюкселските старейшини не са гарантирали практическите условия за свободно движение на най-бедните европейци и за приемане на странниците.

Екологичните сладкодумци, които през камери с голяма охота косят генно модифицираните организми, никога не са се мобилизирали срещу изпращането на «пътуващите» в обществените бунища.

 Да спасим планетата може, а скитниците не, така ли?

Инициативите в Европейския парламент нямат ефект или направо липсват.

Тук-таме някой изблик на нетърпимост предизвиква «демократите» да произнесат добронамерени проповеди, които забравят, щом ги изрекат. 

Европейските свободи не се свеждат до свободите на бизнесмените, на властимащите и на интелектуалците. Свободното движение на стоки и идеи е гарантирано, остава да се осигури свободното движение на най-нищите сред нас, на каруците през границите, на странниците без корен, които толкова са впечатлявали музиканти и поети от ланшни времена. Дотогава, докато ромът продължава да бъде персона нон грата на банкета на богатите страни, еманципацията на европееца ще бъде нестабилна и куца.

Стига фанатизъм, ядосва се Глюксман, споменавайки в статията си, че е немислимо известен свещеник, посветен на нищите, да произнесе молитва, в която проклина Саркози да получи сърдечна криза. 

Връщайки се на дискусията във Франция, философът споменава, че докато политиците отляво се заиграват с хуманизма, а тези отдясно със сигурността, сякаш на малцина действителната им грижа са ромите и техните недопустими и напразни страдания.

Защото нищо – твърди  Глюксман - нито в парада на очебийните мерки, нито в контра парада на хулите не подсказва, че участта на номадите с нещо ще се подобри.

Вярно е - признава авторът, -  няколко общини отвориха спортните си салони за неколцина експулсирани. За седмица? За месец? А после какво?

Изглежда, че целият шум не е нищо повече от започналата кампания за президентските избори, които ще се проведат след две години, подозира Глюксман и предупреждава не без горчивина: „Дано това да не проточи дебатите и изхвърлянията, в които левица и десница заедно ще коронясат станалия за посмешище Париж за столица на глумата. 

¹Roms, France, Europe: halte aux fanatismes, Le Monde

²Във Франция действително съществува закон, според който общините са длъжни да осигуряват терен за къмпинг на пътуващи хора.

3.Българските роми обаче не са странстващи, те са уседнали. Наистина, част от тях, практикуващи специфични занаяти като калайджийство, ковачество, железарство, бакърджийство, кошничарство и други, пътуват от село в село, предлагайки услуги на място, но те също не са странстващи, а уседнали и зиме се връщат в къщите си, където живеят. Днешните български роми пътуват не защото предпочитат така да живеят, а защото търсят препитание. Те бяха най-уязвимите и затова станаха първите жертви на криминализирания български преход, който доведе до обедняване на мнозинството български граждани за сметка на едно криминално малцинство. Безработицата сред ромите е 90%, а поради предубежденията в обществото, дори тези, които имат образование и професия трудно си намират работа.

редакционни бележки и коментар: Даниела Горчева