Спасителен пояс за неспасяем имидж

След толкова много лъжи, първата реакция на всеки, който прочете в един от официозите „Станишев спасява пенсионер” е да си каже: да бе, сигурно е като онзи човечец от ямболския край, който му се жалвал в началото на март за несправедливо отнето му сено от съседа, но след строгата, но справедлив намеса на премиера, фуражът му бил скоропостижно върнат.

Обаче този път не е пропаганда. Наистина Станишев се прегръща с възрастен човек, което се вижда от снимка на първа страница във в. „Труд”. Склонни сме да повярваме, че по изключение не става дума за режисура ( Станишев и на ватман се направи, само да го видят, че кара трамвая на партията и държавата, та един пенсионер ли няма да прегърне на стълбите на софийски подлез?!).

Така че гледам и вярвам на очите си. Това , което прилича на борба свободен стил, или на горещо танго между Станишев и по-възрастен от него субект от очевидно мъжки пол, най – вероятно е спонтанна проява на човещина от страна на самия министър – председател, който прихваща спънал се пенсионер. За дебнещите край кабинетите на властта фоторепортери това си е попадание.

Толкоз по преразказа по картинка. Обаче следва упътването на официоза, който държи да обясни за какво става дума и нарежда:

„ Премиерът и соцлидер ( важно е да се акцентира, че поривът има червен оттенък) Сергей Станишев прихвана вчера възрастен мъж, който щеше да припадне от вълнение, че го вижда в подлеза…”

Така е. Припада от вълнение електоратът, колчем зърне своя кумир. При Луканов и Виденов припадаше от глад, сега от вълнение. Добре че кумирът, заякнал в битките с кмета Борисов, има силите, бързината и готовността, да спаси поне един пенсионер.

Но това далеч не е всичко в изпълнения с напрежение и героизъм ден на нашия премиер. Подсказва ни го самото заглавие с яркочервени букви : „Станишев спасява пенсионер” ( в текста пенсионерът бива просто „прихванат” , но в заглавието е направо „спасен”). След тази нагледна агитация за подвига на младия спасител на старото поколение, или поне на един негов представител, следва продължение с препратка на вътрешна страница :

„Станишев спасява и църквата”

Съобщава ни се, че е отишъл „ на крака при патриарха” ( а ние, вярвайки на Бойко Борисов, си помислихме, че от малък се е возил само на мерцедес без номера – каква клевета, само!). С което, неясно как, „спасявал” църквата.

Казвам, че не е ясно как, защото държавната телевизия, която ни показа как др. Станишев целува ръка на Максим, ни уведоми, че нищичко не се знае за разговорите между „спасителя” и „ спасения”. Просто журналисти не били допуснати ( освен да снимат целуването).

Как точно и откъде „Труд” са научили за чудотворното спасяване на църквата от страна на др. Станишев, сътворено извън знанието на всезнаещата и всеразгласяващата словото станишево телевизионна пропагандна инстанция, не е ясно.

Няма значение. Това са подробности от всекидневната битка на пропагандата срещу България, част от която е и следната комбинация от снимки под заглавието : „Правителството стояло зад църквата на Максим”. На едната се виждат радостно вперилите един в друг усмихнати погледи Станишев и Максим, а на другата ( пак в рамките на същата статия) премиерът е увековечен да минава покрай преливаща от отпадъци кофа, към която ( изрично ни си съобщава в текста), поглежда „гнусливо”.

Ето така, уважаеми читатели, на едно също място, в един същи вестник, в една и съща статия, са събрани ( като текст и илюстрация, почти като дух и материя) Станишев, Максим, незнаен ( но „спасен”, естествено от самия премиер) пенсионер и софийска кофа за смет.

Доста пропагадно, но факт!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/