РУСКАТА АВИАЦИЯ ПОД КРИЛОТО НА БОИНГ

За мен новината, че Русия ще купи 50 пътнически самолета Боинг 737, беше последния пирон в ковчега на руското самолетостроене. С тая сделка Русия признаваше неспособността си да строи конкурентни самолети и приемаше безапелационно космическата дистанция, на която беше изостанала от западното самолетостроене, и по-специално американското.

Сделката беше обявена на 20 септември от “The Moscow Times” с държавната компания «Russian Technologies» , а цената за петдесетте самолета е 3.7 милиарда долара. Договорът включва правото на руснаците да закупят допълнително още 35 самолета и ще бъде подписан през октомври.

Боинг 737 е най-масово произвеждания пътнически самолет с реактивни двигатели, чиито модели се произвеждат от 1967 година с постоянни подобрения, които днес го правят междуконтинентален и крайно икономичен. Досега са произведени 6, 347 с 2,061 поръчки в различни варианти, като 27 страни използват самолета, под наем или не,  за военни цели.

Фактът, че руското самолетостроене не е способно да излезе с никакъв модел в свободна конкуренция на международния пазар, не е изненада за никого. През цялата си история, с изключение на предреволюционния период, Русия е имитирала чужди проекти в много по-примитивни форми. Нейните самолети са предмет на безмилостни анекдоти, а качествата на самолетите й доскоро бяха извън контрола на международните инспекционни организации. Впрочем, тя само преди няколко години за пръв път беше информирана подробно за процедурите, през които минава една международна инспекция и изискванията, очаквани от всеки нов самолет, пуснат на международния пазар. Това е само началото на дългия път, който руският прощъпулник трябва да пролази, преди да проходи в изключително конкурентния авиационен свят.

Досега руснаците без съмнение надделяват над комплекса си за малоценност и вече активно сътрудничат с американски и западно-европейски компании, от които получават не само безценно техническо упътване и оборудване, но и съвети за маркетинг, които са практически непознати в Русия.

Един пример е единствения амбициозен пътнически самолет Суперджет 100 на известния Сухой, който е по-известен с военните си самолети, копирани от американските F-16 и   F -18. Суперджет 100 е произведен в партньорство с италианската компания Алениа Аеронаутика, която очевидно трябва да направи самолета достъпен до западни покупатели. За да стане изобщо възможен тоя проект в него  участват и значителен брой западни компании, винаги готови за участие когато големи проекти са финансирани с държавни средства. Така контролните системи, хидравликата, колелата, спирачните системи, горивните системи, моторите и електрониката са от европейски и американски компании.

Иначе по думите на специалисти в пътническата авиация Суперджет 100 е «нищо повече от държавано финансирано упражнение без шанс за пробив на международния пазар и авиационен анахронизъм по отношение на композитни материали». Последните думи очевидно се отнасят към все по-широкото използване на свръх леки материали в западното самолетостроене и конкретно за футуристичния Боинг 787 Дриймлайнър.   

Един от най-убедителните фактори за голямата руска сделка с Боинг е изключително напредналата технология за икономични полети в американските самолети изобщо, което е нещо като признание за пословично неикономичните руски самолетни двигатели.

Компанията Боинг строи самолетите си в Сиатъл, Вашингтон и е в партньорство с друг американски авиационен гигант – Макдонел Дъглас. Нейните строителни хангари са впечатляваща гледка и са достъпни за посетители, както и самолетния музей на открито.

Пробивът на Боинг в руския пазар не е изненада, тъй като това е единствената авиационна компания в света, която осигурява 24-часово снабдяване с части буквално по целия свят чрез своите центрове и складове, както и чрез специалисти, готови да помогнат при всеки проблем, отделно от възможността за частни сметки, наемане на самолети или производство на модели за специфични цели.

Сделката с Русия означава дългосрочно сътрудничество, придружено със система от търговски бази за ремонт и поддръжка, както и обучение на руски техници и пилоти в  «полетата на Боинг». Броят на закупените самолети означава, че Русия иска да облекчи решително вътрешния си авио-транспорт, което сама не е годна да направи. В замяна на това Боинг от известно време се снабдява с руски титан.

Сътрудничеството на Русия с Америка в самолетостроенето обикновено не привлича много внимание, тъй като Русия е само получателя. Преди всичко на нея й трябва опит да разбере какви чудеса може да извърши свободната инициатива. Свободна инициатива обаче няма нищо общо с еднолично управление.