Бунтарството на НДСВ и неговите перспективи

Бунтува ли се НДСВ? Навярно това е въпросът, който с днешна дата си задават политическите наблюдатели. В рамките на няколко дни жълтите демонстрираха забележителна опърничавост по отношение на ключови за политическите им партньори решения. Първо подписаха без резерви иницирания от неправителствени организации Обществен договор за провеждане на свободни избори, чиято цел е да се избегне купуването на гласове – след като и БСП, и ДПС се оказаха резервирани към този документ – и не скриха изненадата си от решението на жълтата партия. След това заедно с опозицията се обявиха против намерението парламентът да гласува мандат на правителството за започване на преговори с ЕС за отваряне на затворените блокове в АЕЦ “Козлодуй”: в хода на разгорещените дебати се стигна до остри реплики – Соломон Паси например определи този проект като  “връщане към СССР”.

Най-тежъкият удар за БСП обаче бе подкрепата на НДСВ за идеята изборите за евродепутати и парламентарните избори да бъдат проведени едновременно – този жест вмъкна Станишев между чука и наковалнята, тъй като същата идея бе подкрепена и от президента Първанов. Тук залогът е наистина висок – БСП се надяваше на съгласие  парламентарните избори да бъдат насрочени за края на юли. Това е всъщност и  единствената спасителна вратичка за столетницата, която откровено разчита на нисък вот от страна на по-младите и по-заможни избиратели, които едва ли ще зарежат отпуските си, за да отидат да гласуват, и на неизменната наличност на своя електорат – пенсионерите, които нямат средства да заминат на курорт.

            Така броени месеци преди парламентарните избори тройната коалиция не изглежда вече тъй непоклатима, колкото бе в началото на мандата. Очевидно вече е време плъховете да напуснат потъващи кораб – и търсенето на индулгенции за досегашното управленско безхаберие показва нарастващ тренд. При катастрофално ниската си популярност НДСВ се опитва да приложи схемата, изобретена от “Новото време” по време на предишния мандат: споделяш бонусите на управляващ и седиш на държавната трапеза до изчерпването на баницата – и в последния момент мимикрираш като опозиционер, опитвайки се да свалиш коалиционните си колеги – като чрез ловък PR представяш тази маневра като героичен жест. Тогава – нека припомним – нещата приключиха като чисто рекетьорска акция – и цената за послушанието на “Новото време” се оказа министерското кресло за Мирослав Севлиевски – след което нововревмците потънаха в извънпарламентарното небитие.

С оглед на очакваното изборно поражение на социалистите обаче едва ли става дума за рекет в този случай: царистите си имат достатъчно министри, а и съзнават, че вече не е време за доизсмукване на държавни ресурси от министерствата: далеч по-важно е да налучкаш бъдещия печеливш и да гарантираш своето оставане във властта. Именно на това се дължи и опозиционния им ентусиазъм – и ако тази хипотеза е вярна, то тогава може да се предположи, че НДСВ подготвя излизането си от тройната коалиция плюс последваща каскада от радикални опозиционни жестове.

            Логично погледнато, подобна стратегия е оправдана, тъй като това е и единствения шанс НДСВ да прескочи четири процентовата граница и да остане на политическата сцена. Въпросът е доколко могат изобщо да се очакват радикални жестове от една партия, приела опортюнизма като своя политическа философия. Всъщност НДСВ закъсня – ако царистите бяха напуснали коалицията примерно няколко месеца след приемането на България в ЕС, те можеха да предизвикат предсрочни парламентарни избори и да придадат тежест на основното си оправдание за участието си във властта заедно с бившите комунисти – след като през цялата си предизборна кампания твърдяха, че подобен съюз между розата и короната е немислим. Симеон Сакскобургготски обаче не само че не се възползва от този шанс, но и прогони без церемонии всички свои депутати, които имаха дързостта да намекнат за подобна перспектива.  Предприетата от него чистка беше толкова радикална и морално нечистоплътна, че на практика чрез нея бяха принесени в жертва и неговият личен авторитет, и политическото бъдеще на създадената от него партия. 

             Тъкмо това обстоятелство подставя под съмнение популярната в момента хипотеза, че НДСВ ще напусне коалицията и ще остави БСП и ДПС да се пържат в собствен сос, разчитайки на неколцина псевдо-воеводи и псевдо-независими – и удържайки едно много крехко мнозинство от един-два гласа. Най-малкото за да стане това, трябва да е изтекъл срокът на политическата застраховка на БСП – царските имоти. Социалистите съвсем съзнателно забравиха за предизборното си обещание да поставят правомерността на тяхното придобиване на дневен ред, съзнавайки много добре, че това точно тази забрава гарантира царското послушание и коалиционна толерантност.

Активизирането на имотния казус е напълно възможно и в настоящия момент – затова най-вероятно и несъгласието на НДСВ не съдържа опозиционни мераци и няма далечна перспектива. По-скоро царистите се безпокоят от възможността да бъдат оставени да се борят сами на парламентарните избори, да изпаднат под четири процентовата бариера и на това основание да бъдат изоставени от досегашните си партньори – като тяхното място в тройната коалиция бъде заето от друг – било от “Напред”, било от “Герб” – в зависимост от изборните резултати. Те не толкова плашат с парламентарна криза, колкото подсказват, че още имат потенциал да предизвикат такава, и искат гаранции за политическото си бъдеще в замяна на това да съхранят настоящото политическо статукво.