ЦИГАНСКОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ

Европа сега е изправена пред проблема как да постъпи с ромите, без да ползва фашистки средства; (понеже “френският пример” за решаване на ромския проблем  може да се окаже заразен за други държави, където стикат зъби и търпят  емигрантски групи и религиозни малцинства);  повечето придошли с желанието за по-добър живот, но някак за чужда сметка; едно, че разрушават социалните структури  и друго, че не искат да се интегрират, а вече минаха няколко поколения.

Изглежда в Европа започват да преосмислят досегашната си  представа за интеграцията на емигрантските общоности.  Емигрантските общности се капсулират в своята културна идентичност, и така често стават инкубатори на престъпност или просто паразитират върху осигурителната система на държавата-приемник. Още по-зле стои въпроса с религиозните общности – те са  непроницаеми, и са добра почва за терористични намерения.

Циганите, разбира се, не са терористи – те обаче са непригодни за социален живот, поради своята култура. Тоест въпроса с тях не е социален, а културен. Те просто са номади на много примитивно ниво на цивилизованост, не се приобщават и живеят с безотговорното съзнание за  общата и частна собственост. Циганите не желаят и да се образоват  и не приемат ценности. Придобивайки култура на гетото, те живеят ден за ден - готови да изтъргуват или да ползват без труд обществените блага, които за тях са “естествени”, паднали от небето…

Подпомагането на циганите е порочна политика –  създава се  рентиерско съзнание. По подобен /солидарен/ начин се ползва и здравната  и пенсионната система. Ползвайки граждански права и свободи без никаква заслуга, без изобщо да разбират същността на гражданското съзнание, циганите се превръщат в прослойка, която тежи на всяко модерно общество. Другият проблем е с циганската популация – тя нараства с геометрична прогресия – докато в развитите общества “правото” на размножение има проспериращия субект, то при циганите това е сведено до получовешко състояние и раждането на деца е превърнато в механика– при това без да се съзнава, че появилите се на бял свят са предопределени за нещастно съществуване.

От това положение се възползват много от т.нар. неправителствени организации, които прибират едни европейски пари, по същият “естествен” начин, с който циганите прибират  чужда собственост - и те трябвало да живеят – щом са се родили (а раждайки се – вече са подарък за обществото!). Същевременно тези хуманни и правоугодни организации са се заели да “сменят стереотипа” на хората - трябвало да си променим отношението към циганите!  Защо  – не се казва.  А защо е такова – също не ни се изяснява.

Защото този, който трябва да си смени стереотипа, са циганите, те трябва да се квалифицират  и да работят – иначе доживотно ще се поддържат паразитиращи общности.  Нека кажем, че интернатите са пълни с циганчета – държавата отглежда една прослойка, която е нискообразована и неподготвена за реалният живот навън, по някакъв начин те също придобиват “циганското” си съзнание, че обществото им е длъжно, и прочее.  Много умело състраданието на хората се олихвява и използва от такива индивиди, както и от разните неправителствени групички, които пишат проект след проект.

Другият голям печеливш са циганските барони. Защитавайки колективни права тези субекти, те придобиват медийна известност, която кара властите да се обръщат към тях за посредничество, от което те печелят. Разбира се, че всякакви дебати за това що е ромско население и какви скрити качества имало то, па макар и малограмотно,  са непродуктивни. Бароните призовават за “политики” спрямо ромите – това означава безконтролно наливане на пари. Както досега.

Това е и новото изнудване – “дайте европейски пари, за да нямате проблеми с нас! “. Очевидно Саркози е преодолял предразсъдъка (а заедно с него и доста французи вероятно), че циганите са някакви “благородни диваци” – само по този начин, с решителност и прозорливост, може да бъде решен справедливо ромският проблем.

Нека припомним, че става дума за румънски и български цигани – очевидно решаването на проблема е най-належащо в тези страни. У нас това скоро няма да стане – идват избори, пак ще тръгнат купувачите на гласове, разните присъдружни организации към БСП пак ще ни запеят старата песен, и т. н.  Съзнаваме ли, че стоим пред бомба, чийто закъснител е спрял да цъка?