Реститурция

Какво се крие зад факта, че Ахмед Доган се крие от Ердоган – да именно се скри от него, а не обратното?

Отговорът на този въпрос не е в онова, в което публиката беше оставена да повярва – че Ердоган е откликнал на искане от българска страна да няма такава среща, за да не се дискредитира ГЕРБ и нейния лидер. За Бойко Борисов щеше да е много ценно да получи дивиденти от подобен жест на турската държава. В крайна сметка с предизборните си самохвалства Доган консолидира и наля в мелницата на ГЕРБ хиляди гласове, но постепенно се изгуби от пеленгаторите на публичното говорене на самия Борисов и това заприлича на неприлично ( от политическа гледна точка) задкулисно затоплянето на отношенията между властта и нейната опозиция ДПС.

Косвено, но доста убедително доказателство за хипотезата, че Бойко Борисов няма заслуга за несъстоялата среща на Ердоган с Доган, е фактът, че самият Борисов не си приписа заслугата. А пък доказателството, че такава среща е била планирана е другият също толкова безспорен факт: тя беше обявена предварително. Едва ли е направено с цел да не се състои.

Добре запознати с “номерата” на Ахмед Доган наблюдатели от средите на негови бивши сподвижници твърдят, че в Анкара наистина са притеснени от антирекламата “Доган” в България. За целта той е бил канен през август да посети Турция и да бъде увещаван да се оттегли, но не е откликнал на предложението. Очаквало се е несъстоялия се тогава разговор да се случи в рамките на посещението на Ердоган в София. Но Доган буквално финтира Ердоган и зейналата дупка в протокола в последния момент запълва Касим Дал. Под предлог, че е председател на парламентарната група за приятелство с Турция, Касим Дал е бил настоятелно помолен да “спасява положението”, но не като алтернатива на Доган- в Анкара са наясно, че, макар и отстранен от ръководството на партията, Касим Дал ще докладва на Доган за разговора.

Конфузията е била пълна и това личи не само от мнението на източниците, с които разговарях. Бих се отнесъл към тях с подобаващо съмнение заради евентуални подозрения в “ревност” или дори “реваншизъм” към лидера им Доган, от когото са прогонени. Само че техните твърдения напълно съвпадат с картината, забелязана от всеки, които има очи за това: пропадналата среща между Ердоган и Доган беше обяснена официално със следната “дипломатическа” лъжа от страна на Юнал Лютфи”:

„Само поради липса на технологично време не се състоя срещата между ДПС и делегацията на г-н Ердоган…Имаше двустранно заявено желание за такъв разговор и само закъснението в програмата попречи той да се случи“.

Как пък се намери “технологично време” за среща с низвергнатия тази пролет от Доган негов заместник Касим Дал, а за самия Сокол не е останало време?

Истината е, че Лютфи е бил наскоро в Турция тъкмо да уговаря предстоящата среща на лидера си в София, но чрез него Доган е бил наясно, че го чака “конско” от страна на турския премиер. И е решил да се опълчи. Което не е прецедент – Доган се е репчил на кого ли не през годините. Включително на САЩ, с което укрепва “героичната” представа за себе си в средите, където се е окопал.

Нещо повече, показвайки, че не “цепи басма никому” Доган, както припомням няколко пъти, изригна дори срещу дългогодишния си съзаклятник Георги Първанов на Националнта конференция на ДПС през декември 2009 г., когато буквално ( и основателно) се присмя на президента за амбициите му в енергетиката, особено в ядрената, наричайки ги “мегаломански”. Свръхдокачливият Първанов премълча и до днес не е казал дума в отговор на неочакваната за публиката атака, след която се оказа обаче, че Доган има апетити в конкурентната на ядрената…хидроенергетика. По този повод уж го пуснаха по съдебната хидропързалка, но ще видим дали няма отново да се измъкне сух от водата. При слабата теза на обвинението за конфликт на интереси при получаването на хонорар в качеството на хидроенергетик, това е напълно възможно.

Големият въпрос е: какъв е ресурсът на Доган да си позволява този разкош в раздаването на порциите и ритниците? Според най-изявения му политически опонент в средите на Българските турци, бившия му заместник Осман Октай, базата на Ахмед Доган за политически рекет е в неоспорвания му контрол над структурите на местната власт в цели региони на България. “В Шуменско, Разградско, Кърджалийско, Търговищко българските закони не важат – важат законите на Доган”, твърди Октай, който от години повтаря, че лидерът на ДПС има едноличната сила на мобилизира за всякакъв вид акции хиляди хора, контролирани от лично подчинените му структури в тези региони. И нищо не може да ги превземе отвътре- това с форумите, конференциите и подобни инициатива за търсене на алтернатива на Доган е обречена кауза, защото те с лекота биват осуетявани от верните му емисари, смята Октай.

Аз обаче питам: като не може отвътре, какво се случва “отвън”, т.е. от страна на българската държава, поставена в положение да наблюдава безучастно тази “реститурция” , ако позволите да я нарека така. Защото същите тези предани на Доган хора си вярват, че така защитават реституираните си права и свободи, но всъщност са впрегнати в мафиотизирана организация за целите на един непредсказуем феодал, способен да разиграва всички -дори и могъщия Ердоган, както се видя.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/