Ще обърне ли българският business другата буза след шамара на Борисов?

С коментатори, като социологът Кольо Колев, обикновено съм на диаметрално противоположна позиция позиция, но този път не мога да не се съглася с мнението му, че единственото, от което Бойко Борисов се страхува, е да не загуби доверието на хората – донякъде, защото се страхува със сигурност и от други неща, но това му е приоритет. Доказателството е налице: с един (пореден от този род) жест премиерът зачеркна обещанията за дясна политика като нахрани претенциите на синдикатите за увеличаване на здравната вноска и прехвърли тежестта за здравната и пенсионната реформа върху едвам мъждукащия бизнес.

Като извади маркуча и пусна пяната на популизма за потушаване на задаващия се стачен пожар, Борисов обеща обаче да задуши работодателите и то без да има изгледи с това да зарадва трудещите се, които едва ли ще получат дори и една троха от тази чужда пита, с която той прави помен. Премиерът, който бламира отново финансовия си министър, просто приласка моментно едно бунтуващо се съсловие и угоди на ръководството на синдикатите, но създаде траен проблем на икономиката.

Страхът от стачки при Борисов явно е атавистичен. Тъкмо социализмът не допускаше и мисъл за такива. На милиони хора в лагера на комунизма се плащаше да не правят нищо, но пък да не се “бунтуват”. Което роди знаменития афоризъм: “ Те ни лъжат , че ни плащат, ние ги лъжем, че им работим”. Това е една от най-често цитираните смешки за социализма, която западните автори цитират в свои статии, когато обясняват абсурдите на държавно командваната икономика на своята мигаща в недоумение публика.

В българския вариант обаче вицът за шопа от НРБ е още по-пиперлия: “ Никой не мое да ми плати толкова малко, колкото малко моем да му работим”. Както знаем, по ефективност на производството и днес България е на последно място в ЕС.

И от тази болна, нереформирана система, заразена трайно с манталитета на социалистическото надлъгване, която не е конкурентна по стандартите на европейската икономика, Борисов иска да изстиска “социални мерки” с еднолични решения в ущърб на работодателите?

Принципът “пари срещу реформи” , деклариран като основа на философията на това управление, е дискредитиран, защото парите ( бизнесът) вече наистина са СРЕЩУ тази “реформа”.

Ами ако агонизиращият business не пожелае да обърне и другата буза? Каква ще е следващата стъпка на “човека от народа” – да насъска този народ срещу “чорбаджиите” ли, както направи в една първомайска си реч премиерът Жан Виденов?

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/