Европеският смисъл на едните и другите избори

Само 29% от българските избиратели са сигурни, че ще гласуват на изборите за Европейски парламент – според проведеното през март изследване на “Алфа Рисърч”. Сигурни, че няма да гласуват, са 45%; колебаят се 26%.

            Тези твърде ниски нагласи за гласуване произвеждат неочаквани ефекти в позициите на политическите сили. Очакваше се, че към евроизборите по-голям интерес ще проявят десните избиратели: по-образованите, по-младите и по-имотните. Оказва се обаче, че това е само отчасти вярно: не важи например за ГЕРБ, чиято мобилизация за евровота е под нивото на партиите с твърди електорални ядра, което скъсява дистанцията между привържениците на Бойко Борисов и БСП. Ако за изборите за НС тази дистанция е осем процента според “Алфа рисърч” (според други агенции е по-голяма – например според “Маркет линкс”, провели представително изследване по приблизително същото време, тя е 10%), то при изборите за европейски парламент тя се скъсява до 5 %.

            Колкото и парадоксално да звучи, мотивирани и мобилизирани се оказват и избирателите на “Атака”, които като евроскептици би трябвало да имат пренебрежимо никсък интерес към българското представителство в обединена Европа. Според това изследване партията на Волен Сидеров печели гласове, докато основните политически играчи ги губят – заради форсираните конфликти между лидерите им или заради вътрешно-партийни търкания. Колкото и парадоксално да звучи, това най-вероятно се дължи на факта, че “Атака” напусна парламента и по този начин остана встрани от общото политическо позорище и нажежените до истерия политически страсти; в същото време това им дава възможност да работят реално далеч от публичността, като укрепват местните си структури.

            Тази ситуация е опасна, тъй като евроизборите са непосредствено преди парламентарните. От което следва, че всяка победа в тях ще се тълкува като предвестник за следваща такава, а всеки неуспех – като знак за бъдещ провал. Високото равнище на колебаещи се избиратели, които още не знаят ще гласуват ли и за кого – 26% при изборите за европарламент и 23% при изборите за НС, показва, че има потенциал, който в буквалния смисъл на думата може да преобърне предизборните нагласи.

            Проблемът е, че точно тези избиратели се ориентират традиционно към по-силния – и поради тази причина вероятно ще предпочетат партиите, постигнали успех именно на евровота. Ако това бъде “Атака” или пък БСП, която ще представи като успех дори и относително приличната си загуба, това може да доведе до ситуация, в която Волен Сидеров да се окаже балансьорът, без който нито левицата, нито десницата не могат да съставят правителство – или до нов мандат за тройната коалиция или някой неин клонинг – което ще бъде фатално за нашето общо бъдеще.

            Така че най-насъщно днес е не политическите лидери на десницата – доколкото изобщо има такава – да мерят мускули помежду си и със своите опоненти, или пък да се занимават с коалиционни интриги и семейни скандали. Най-насъщно е да се мобилизират за евровота – и да направят нужното, за да убедят своите потенциални привърженици да отидат до избирателните урни. От техния резултат ще зависят и парламентарните избори – а този път не избираме просто кои да ни управляват. Този път избираме накъде ще поеме България – и дали наистина ще се интегрира в Европа - или ще бъде загърбена, ако не и направо изгонена от общността на цивилизованите народи – и ще се завърне в азиатското си битие на руски сателит.