ИЗКУСТВЕНИЯТ СПОР МЕЖДУ ХРИСТИЯНСТВОТО И ИСЛЯМА

Предлагам на читателя пълния цитат от книгата на професор Фердинанд Лот «Краят на древния свят и началото на средните векове» (част от него беше вече споменат в друга статия):

«Въпреки всичките си усилия, църквата не е създадена да владее държавата. Истинската причина за това е че църквата не е създадена за живота на тоя свят. Тя не донесе на обществото никакви нови правни или обществени идеи. Като последствие тя прие без опозиция и спор институциите на Римската държавност. Тази държавност успя да запази структурата си и да продължи да смъществува. Това още повече важи за държавите нак варварите, които и без това са били само повърхностно християнизирани.

Средновековните държавни образувания, които са част от наследството на Римската държавност, също не са били абсорбирани от църквата. Не само това, но самото християнство запазва известно съзнание за нещо отделно от църквата. Ако държавата не беше дълбоко основана върху римското минало (включително Византия), средновековната държава щеше да бъде претопена в църквата и би било невъзможно да се разбере как от това се е развила съвременната идея  за разделение между религиозно съзнание и държава.

В това се състои и тайната за огромната разлика, много по-голяма отколкото изглежда на пръв поглед, между християнството и исляма. Ислямът носи със себе си не само религия, но и система от закони и политическа теория, каквито отсъстват изобщо от библията. Така казано обаче не е напълно точно: закони, обичаи и традиции са неразличими в религията. И тъй като тези закони, политически концепции и традиции са твърде елементарни и създадени за неразвити общества, почти е невъзможно да се мисли за пригаждане на ислямските държави към съвременния живот. В тия държави религията не се задоволява просто с определена роля. И затова е безсмислено да й се търси някакво определено място, тъй като тя е едновременно навсякъде и никъде.» 

Да прибавим към мислите на професора и дълбокия комплекс за малоценност в ислямския свят поради същата тая невъзможност да се приобщи към развития свят. Да прибавим също така, че развития свят е главно християнски и няма никак да е трудно да видим безизходицата на исляма и корените на фашизма на Бин Ладен. В една или друга форма, но с по-мек език, ислямските държави и държавници искат да скрият неспособността си за реформи зад някаква праведност, макар че изоставането им е катастрофално и може би непоправимо.

В корана има не само вградена омраза към всичко неислямско, но и опасност за всеки ислямски политик или държавник, който се осмели да се отдалечи прекалено много от него. Готовите пари от петрола не са спасение за исляма – те са само временно запушване на дупките на потъващия кораб, дори и ако така нашироко са харчени за пробутване на исляма навсякъде където може.

Бинладенизмът, както и всеки друг бандитизъм, ще бъде отвят в историята, но неспособността  на ислямската държава да се адаптира към съвременния свят без веригите на религията ще си остане нейното най-голямо изпитание за близкото и далечно бъдеще, следвано от напълно хаотичния демографски взрив в ислямския свят. В името на това бъдеще не важи поговорката «Най-лесно ману да намираш», на която днес се надяват толкова късогледи ислямски държавници в атаките си срещу християнския свят.