ВЪВЕЖДАНЕ НА РЕД

Вече знаем и това: любимата порода куче на сегашният премиер е българска овчарка. Това е пес, което води стадото. Ако някоя овца се отклони от кучешкия и надзор – следва наказание /ухапване/ и овцата бива вкарана в правия път, установен от кучето.

По цял свят наказанието е следствие на престъплението. У нас наказанието предполага престъпление – щом някой реши да те накаже, според някоя “наРЕДба”, значи си априори престъпник. В някои стада кучето е заменено от магаре или друго такова харизматично животно.

Не е лошо гербът на държавата /нямам предвид Б.Б./ да се замени с куче… В  Елада е имало едни философи, които властите наричали “кучета”, /киници, т.е. циници/. Очевидно, че у нас схващането за народонаселението като “стадо” се е запазило оттогава, както и за водача – “старо куче”, което установява кучешкия /циничен/  ред.

Естествено  това е редът на по-силния, така в джунглата; това редът на царя на животните, в обществен мащаб това е редът на разни служби, които са се отъждествили с “общината” или “държавата”. Нека /им/ припомним, че “общината” – това са гражданите, а не администрацията, която се състои от служители, които трябва да обслужват същите тези граждани, които са им гласували доверие.

Не става ли обаче обратно – ползвайки властовия ресурс на общината, разни хора с разни идеали безчинстват над гражданите и когато им се посочи самоуправството, дори си позволяват да отмъщават от името на институцията. А щом това е една институция, която гази и тероризира собствените си граждани, уж в техен интерес, то тогава говорим за израждане, за туморно образувание в обществената тъкан.

Такава служба е направо вредна за обществото и гражданите – турете и пепел… защото говорим за банда. Терорът и насилието си бяха в реда на нещата при комунистическия режим – днес, когато отново милиционери и охранители са яхнали страната, а да си бивш доносник на Държавна сигурност е гордост и първа радост, пък моралните упреци пет пари не чинят. Преди “промените” ДС охраняваше властта на Партията и Първия, съгл. член 1, а в частен план членовете й безчинстваха – например бе обичайно да погостуват на “проверка” на някое ТКЗС, да поизядат някоя автентична овца или блажен коч  и да напомнят на председателя кой е “старото куче” тук…

Насилието днес обаче може да се контролира – и затова има “независим” съд. Примерно, ако общинският паяк, под предлог, че “въвежда ред” ви отмъкне колата в леговището си, то можете да обжалвате пред съд, но молбата пак преминава през същата тази служба, която ви насилила, отнела е, без да ви пита, движимата ви собственост и ако протестирате – то следват санкция, прекомерна за “нарушението”, което сте извършили. Като прибавим, че съдът също иска пари – е, тогава желанието да търсите истината по указания от властите начин се изпарява.

И затова “преклонена главица – сабя не я сече”, любимата мъдрост на всеки наш управник… Ще й се насладим догодина пак. Помислете – при средна пенсия около 150лв., глобите, които се налагат, са настина нечовешки. Ако ли не платите, то ви пращат съдия-изпълнител.

Впрочем единственият начин да платите, който е и сигурен, е да платите глобата си в кръв – примерно половин литър прясна кръв, върви на черно неколкостотин лева – така общинските служби, занимаващи се с насилието над гражданите (като “паяк”, разните охранители, бирници и пр.), биха могли да направят кръвни банки и гражданите да идват да се издължават покръвно – хем полезно за обществото, хем и за гражданина, понеже си спестява левчетата….А и заплащането в кръв ще е адекватно – нали вамприте  се радват на  това право.

Така че нареждайте се наред и дайте вашата кръв доброзорно! Редът над всичко! Вълшебна и магична  думичка е тази – всички диктатури обожават да “въвеждат ред и сигурност”.  Законите, т.е. заканите, пък са им манна небесна. Те са направени така, че на олигарсите да им е добре, а останалите да се спасяват. Е, питам – как да бъдеш лоялен гражданин при това положение. Кучешка държава, в която глутници установяват свои закони.

Но нека се спрем на духа на закона в новата общинска Наредба за обществен ред и сигурност. Тя, разбира се, не се написала, подобно на Библията, сама. Нито пък господ или светаго духа я издиктувал някоя вечер на ушенцето на вярващите общински съветници. Тя е писана от хора, а където може, са се прокарали съответните лобистки текстове, защото ТАКА Е ПОИСКАЛО ОБЩЕСТВОТО! На базата индивидуалното невежество се получила една колективна премъдрост, наречена Наредба. И после от името на тази наредба почват да ви прецакват.

Ако не разбирате – обърнете се към адвокат. Или към онова, как беше… омбудсман. Но и той ще ви каже – че редът трябва да се спазва. Кой ред? Оня – на Гочоолу и Дочооулу. Редът е като вързано куче – пази ни от нас самите.  Радичков беше описал едно такова вечно лаещо куче на синджир… Мине някой – лае. Не мине – пак лае…