КРИЯТ СИ БИОГРАФИИТЕ

Крият си биографиите, тоест крият комунистическото си минало. И макар че днес никой не ги преследва «до девето коляно», по сталински, те все пак се крият. Не им харесва да ги свързват с БКП, с МВР, с ДС и с Тодор Живков. Днес те ревизират биографиите си и ако могат, махат всичко, което мирише на Съветски съюз, на Сталин, на марксизъм и ленинизъм. Правят се на ударени, тоест на социал-демократи. Не че имат нещо общо със социал-демокрацията, но времената го налагат.

Беше време, когато като бабуни се биеха в гърдите, демонстрирайки партийната си непобедимост, но днес не е така. Всеки крие нещо от миналото, от комунистическото си минало, от десарското си минало, от съветското си минало.

В България биографията като жанр е неразвита. Просто не е традиция и е толкова жалко, иначе толкова много партийни величия носят безценен материал от миналото си: блестящи комунистически кариери, блестящи шпионски кариери, хора издигнати «стъпка по стъпка» в борбата за пролетарска диктатура, срещу кулаци, чорбаджии, фабриканти или просто несимпатизиращи, да не говорим срещу антикомунисти.

Разследващият журналист ще намери бижута в безметежното минало на техните дечица, расли в партийни резиденции, живяли с години в чужбина, пътували в Западна Европа. За всички тях сегашното време е потвърждение на правотата на партийните им идеи. Татковците им, ангажирани в борбата срещу империализма, помагащи с всичко на Съветския съюз, търгуващи с оръжие в Третия свят, учеха децата си на западни езици в дипломатически и търговски резиденции, сред слуги и верни на делото учителки. Животът им е пълен с провали и излагации, старателно скривани, замазвани и цензурирани от майката-партия.

Някогашното перчене с работническо-селския им произход днес отстъпва на неудобството и дори срама: те искат да минат за специалисти, технократи, професори, ротарианци, масони, финансисти и изобщо елит. За бащите им това е трудно – бащите им носят тъмно или престъпническо минало, често без възможност да го скрият. 

Биографиите на всички тези хора липсват от сегашната действителност, ще липсват и от бъдещата. Характерът на демокрацията означава, че те не трябва да парадират повече с произхода си, а с личния си път към професионалната си квалификация. Затова образование в университет, макар и измислен, е силно желано, както и участието в клубове, организации и всякаква показност. Облагите от закони, защитаващи личността на верска, сексуална, политическа или расова основа, и сега са на тяхна страна.

Те всички днес имат CV-та, измислени и умело  пренагласени, раздути и украсени. За онези, които са овъргаляни в миязмата на диктаторското си минало, се е погрижила родната  партия-майка, поверявайки  им всички пари, които е могла да изсмуче от жилите на тъпия, корав, търпелив и понасящ българин.

Маса партийни негодници днес са без биографии - просто нямат, просто те са невидими. Тайните им кръгове  и кръгчета отдавна управляват страната чрез втора власт, създавайки около себе си букети от подмазвачи, нареждачи и престъпници.

След тоя дълъг увод искам да ви спомена за последната комедия-буф, разиграла се в София: от сега нататък ще имаме «мозъчен тръст». Казват ни, че международно известни политици ще играят роля в съвременната история. На конференцията «Европа гледа на Изток», организирана от Михаил Горбачов и фондация «Славяни»  на небезизвестния Захари Захариев, минаващ за партиен идеолог и русофил par excellence. Говорят ни за «експертен мозъчен център», който да изработва «експертни предложения» и «експресни оценки», да дава «експертни заключения на институциите» и да финансира «експертни групи»...

Както виждате, читателю, Захари Захариев иска недвусмислено да мине за «експерт», за някакъв експерт, да дава акъл и да насочва политиката в определена насока. Да, това е същия Захари Захариев, който затъна до гуша в скандала с петролни пари от Садам Хюсеин и едва не беше изгонен от партията. Да, това е същият Захари Захариев, който днес оглавява фондация «Славяни», вместо предишната «Федерация за приятелство с Руската федерация». Както виждате, той е сменил заглавието, с други думи «Славяни» по не бие на очи пред ръмжащата българска анти-руска опозиция.

Господин Захариев, който минава и за професор, вече не споменава и друг факт - че се е сдобил с тая титла в Харковския университет. Сиреч, не върви много-много тия дни да размахва руснащината си. Някой все пак би трябвало да изследва чии еничари в България са мърсували повече – турските или руските?  Затова пък т.н. Славянски университет, един от основателите на който е господин Захариев, е свързан с измамата на един випуск студенти и е бил закрит.

Днес това професорче е успяло да придума един подпухнал старчок като Горбачов да пусне пари за «мозъчен тръст». Да, това е същия Горби, който щом научи през седемдесетте години на миналия век за появата на компютърния чип,  разбра, че свободата на словото е неудържима и комунизмът е свършил. Тия дни той беше в България, където с присъщата си комсомолска наивност славослови Тодор Живков за големите му приноси към България.

Фондация «Славяни» на З.Захариев  обаче навява и други мисли: доколко зад нея стои путинизма и напъните му да върне влиянието си в в стария соц-лагер. Един такъв кърлеж като фондацията си е чисто и просто узаконен начин за наблюдение изкъсо на целия вътрешен живот на България. На когото потрябва,  за каквото потрябва и когато потрябва.