За правителството с добро (през зъби)

Както всички знаем, плужекоподобният ни премиер е олицетворение на злото, а воденото от него правителство чудесно се вписва в представата за разпасана, корумпирана шайка некадърници, преследващи собствения си и на мутренските си покровители интереси. И ние това, заедно с Хиподил, много добре го знаеме.

Откровеността обаче изисква да се каже, че всъщност това правителство, предвид всичките му характеристики, далече не е толкова лошо, колкото можеше да бъде и именно затова Пейо приканва да кажем нещо хубаво за него…

Да, по-лесно е да се критикува - а да се критикува сегашното правителство, от моята перспектива, изглежда като гавра с труп - лесно е, никой няма да те спре или да ти противоречи, но каквото и да кажеш, колкото и да е вярно, няма как да го изложиш повече, отколкото то само се е изложило.

Факт е обаче, че 1/3 от хората, ако вярваме на стъкмистиката (и то не само червените баби, защото те прогресивно намаляват като брой, благодарение на факта, че лекарство срещу безсмъртието няма измислено, а и да имаше, благодарение на политиката на тия, за които въпросните червени баби гласуват, същите баби нямаше да има как да си го позволят това лекарство чисто финансово) биха гласували за комплекта бсп дпс отново. Въпросът, който си задавам опитвайки се да се абстрахирам от очевидните отговори като детската мутра на станишев, която бабите обичат или автобусите на доган е - защо?!?

“Дано живееш в интересни времена!”

Това е старо китайско проклятие, което въплъщава страха на хората от промяна. И според мен, именно на този страх сегашното правителство, въпреки множеството си гигантски гафове, дължи все още крепящата се своя популярност. Именно затова най-честата дума в устата на всичките ни управници е “стабилност”. Не “развитие”, а “стабилност” - всичко да е тихо и спокойно, да няма големи промени, ако може да си вървим по старому без излишни рискове. И правителството на тройната коалиция успя да постигне тая стабилност - политическа и икономическа и аз няма как да си изкривя душата - това бе постижение и това бе добро.

Благодарение главно на финансовият министър, който, като кадър на СДС, е далеч от социалистическите глупости за “преразпределение на благата” (и не приема ролята на държавата и на хазната конкретно, като на майка кърмилница, която по-добре от нас знае какво да прави с нашите пари), икономиката на страната ни преди кризата вървеше стабилно напред, а сега по време на кризата не е сериозно засегната (все още де…).Знам, че мразиш бесепе, ама сети се колко ти беше заплатата преди 4 години и колко е сега.

Намаляването на корпоративния и на подоходния данък на по 10% имаха страхотно въздействие върху бизнеса и работещите - не само, че оставянето на повече пари в ръцете на тия, които ги изкарват освободи капитал и улесни предприемачеството, ами фактически увеличи събираемостта на данъците (даже и в абсолютна стойност!). Освен това намали сивата икономика и позволи повече хора да се осигуряват на реалните си доходи. България има един от най-високите проценти на растеж на брутния вътрешен продукт в цяла Европа.

Големият излишък, който бюджетът на страната ни генерира всяка година бе резултат именно от повишените приходи от намалените данъци, но и от консервативната, предпазлива политика по харченето - отново съвсем не-социалистически подход. Държавният дълг бива постепенно изплащан, а излишъкът действа като буфер срещу неочаквани сътресения на икономиката (даже и чисто психологически за инвеститорите). Практическият провал на идеята за орязване на администрацията, както и какво се прави с парите и в чии джобове отиват е друг въпрос…

Социалистическа ли?

Както е видно, положителните страни в управлението на социалистическата партия са свързани главно… с анти-социалистически мерки - намаляване на данъците, дерегулация на пазара, икономическа и финансова стабилност. Скандалите със “социалното” министерство и другарката масларова, със съществуващите само като далечни планове пенсионна реформа и реформа на здравната система, с отношенията ни с ЕС и фондовете - това са нещата, които би трябвало да са преоритет на социалистите, но…

Излиза, че хубавото, което може да се каже за социалистическото ни правителство, е само и единствено това, че то се провали да бъде социалистическо. Иронично, а?

Блогът на Петър Стойков "Како Сийке, не съм от тях!" - http://kaka-cuuka.com/