ИЗГУБЕНИ В ПРЕВОДА

Какво става, когато каруцата иде пред коня? Тоест когато младоците  започват  да експериментират с модели, кой знае как пристигнали у нас.  А след поредния провал – следва оправдание: кризата…

            А да, кризата, ама това са  живи хора, бе... Дали не трябва отличникът МВР да проведе  акции като: “пациентите” или “пенсионерите” или “родилките”, щото и те ежемесечно “източват” бюджета?

            Все повече се задълбочава и другото деление: столица – провинция.  Премиерът се държи  като кмет, а какво става в другите градове? Старата и натраплива идея, че столицата храни България, очевидно дава плодове. “Сега като ви направя магистралата – ще ходите за 3 часа до морето” – каза наскоро Б.Б. Магистралата изглежда ще еднопосочна – щото не става ясно дали останалото население ще може да стига до столицата за 3 часа? Едва ли – особено със стар Москвич или Шкода…

            Пък скоро замисляли закон да ги изкара от първокласната мрежа от пътища. Както казва Т.С. Елиът “елитът” ни “жаден за скорост и власт”…Ето и на спортните галфони зала за сто милиона! Но защо ли въобще протестираме – като никой не чува! Освен че никак не иска да чува гласовете отдолу, правителството гъмжи от министри и зам.министри милионери, чийто бизнес постепенно ги вкарва в лобистки схеми.

            Неопределеността на Герб, лява ли е,  дясна ли е, води до това, че едни богаташи, събрали се в политически блок, ще защитават интересите на обедняващата маса! Ами че те живеят в /пара/лелен свят. Те въобще не могат да си представят  безперспективността на народния живот – единствените им контактни точки с нацията са, като стане някоя  катастрофа и лимузина с препил депутат или министър  разбие някоя бедняшка кола. Тогава иззад популистките маски надничат  гузни муцуни…

            По същественото е, че животът си върви в старите коловози, т.е. направо към девета глуха. А правителството все повече я кара като предходните правителства. По модела Сакскобургготски. Големи обещания, големи надежди и накрая – ядец! Ама като че ли това не си го знаем – Б.Б. прави същото, като Симеон, изпълни по мярка неговата матрица: медийна харизма, която се въплътява в еднолична партия. В началото уж борба с престъпността, а после социалните проблеми така ги налягат, че изяждат доверието на обществото…и край! 

            Е, затова ли беше всичко?  Олигарсите излизат още по-богати, понеже през това време държавните поръчки си текат. Престъпниците се прегрупирват спрямо властта, едни трафици заменят други, и така до края на света… Преди имаше енергетични източници за кражба – енергийната мафия смучеше оттам, сега дойдоха еврофондовете – мафията се насочва нататък, тъй като този източник на печалби е по-сигурен. МВР може да проведе каквито си иска акции, но не може да спре живота. Защото престъпността  е вследствие на живота в Българийката, в която вкупом сме заложници на какво ли не.

            Това, което всички обаче започват да чувстват, е паниката, която обхваща тези, които са в командния пункт. Няколко несъбрани милиарда се компенсират от допълнителен дефицит. Същевременно правителството няма смелост да реже – понеже сега става ясно, че това си едно популистко управление и приказките за “дясна” ориентация са били само приказки. И както не смее да резне тук и там, така и се дават преизборно вече едни пари ту на тютюнопроизводителите, ту на лекари!  

            През това време МВР ще прави пиар акции, понеже нещо трябва да се показва. Ако през този период се случи някакво природно бедствие, то би било добре дошло за управляващите. “Ела, зло, понеже без тебе по-зле!” – би казал Сокола. Ние, хората, продължаваме да живеем с лоши предчувствия, но продължаваме да гледаме безучастно, сякаш това, което се случва  не е в нашия живот.

            Живеем ден за ден. Горе долу така беше и при управлението на Тато, патрона на Б.Б..  А после ни питаха: “Вие къде бяхте, като стана еди какво си?!”... Ами тука бяхме. И пак не знаехме какво става. Че и сега: министри се развихрят със спастрените народни парици, но ние пак сме в тупик.