Замайвания

Обикновено замайването става през май. Обикновено се замайват майските бръмбари. Имало е и един пълномощен министър Майски, съветист – по времето на Сталин. И той е работил в Лондра – и е направил доста пакости и извън града и принадлежащата му държава.

Но тука става дума за това, че Земята се е завила и замаяла и един беден охлюв се търколил от върха на планината , защото главата му била замаяна.

Не само от земята бедната и вкочанена, а защото бил пил полска медена бира. Първоначално бирата била гореща и когато на охлювчето му се допишкало, то се изтървало, пишкането му моментално замръзнало и то се понесло по една жълта пързалка надолу, незнайно къде.

Обикновено охлювите пресичат само пътеки, но този път то стремително се плъзгало надолу.

Дори нямало време да си повдигне тирантите, а те се влачели по заледената пързалка, закачали се по разни пътни израстъци и на едно място се закачили за дълго. И тук напиканото охлювче, дето се търкаляло надолу видяло друго охлювче, което се търкаляло нагоре. По неговата пътечка.

 - Хей - рекло напиканото охлювче -, ти да не си някаква митология? Къде ти е камъчето, дето трябва да го търкаляш до върха?

- Я си се търкаляй, както си го изисква гравитацията, и не ме разсейвай! -казало охлювчето, дето се тътрело нагоре.

И тогава нашето охлювче забелязало, че онова, другото (от митологията) стискало между рогцата си дръжката на ски-влек и напредвало невероятно бързо.

- Да! - рекло нашето - Но аз се движа на собствен ход.

И се заболо в един шип от някакво растение, които ботаниците все още изследват.

Там си стои и до ден днешен.

Децата, които минават /вече по лятната пътека/ го изтъркват с ръкавите си и то блести като скъпоценно камъче.

- Ей така се създават легендите - казва учителката и се навежда, защото онзи трън, на който се закачило охлювчето, й прави бримка.

Един млад господин, с вид на серсемин, й откача дълго време бримката. Той й обяснява за охлювчето, разказва й, че тук е било дъно на море. За плиоцена й намеква, а на учителката всичко й започва да прилича на легендата.

Децата са тръгнали нагоре и виждат едно охлювче, което се търкаля към върха.

- Хм! - мислят си децата наум и наглас. -  Само Мери Попинс се плъзга нагоре по парапета на стълбището.

- Всичко е стълбище! - изведнаж казва охлюва с басов глас. А стълбица е друго - тоновата. Там са нотите и те се разполагат както си искат.

- Глупости говорите! - рекъл един човек в зелени дрехи.Това бил лесничеят Николай Хайтов, още преди да се ожени няколко пъти и да стане писател.

Ала се хлъзнал по пътечката и се забол в съседния шип - до охлюва.

- И ти ще станеш черупка! - рекъл си охлюва наум и изплюл слуз ,колкото му останала, а лесничеят не се опитал да я избърше.

Той бил свикнал отколе с това. 

Това е Милоле. Може да се замисли човека върху тази история, а може и хич да не се замисля.

Зад един прозорец стояло едно мушкато. Било октомври, към ноември.

Пред един прозорец стоял един учен.

Пак било същото време.

И човекът си мислел за мушкатото: какво ще стане, когато октомври ще се превърне в истински ноември. И в декември, не дай си Боже.

Ученият междувременно починал от трета сливица. Без да иска я глътнал, докато говорел за сливите, джанките и кумбулките и американските сливи от сорта стенлей.

Това било пред декември.

Бедната му вдовица отворила прозореца, откъснала мушкатото и го сложила в скръстените му ръце, вместо босилек.

Не съм присъствал на тези събития.

Нито съм видял охлюв да се търкала по стръмнината нагоре, нито Николай Хайтов да го прикове шип до друг охлюв.

Знам само, че по земята, както е замаяна /не  само през май/ се случват случайни случки – и този, който не им вярва, ще бъде  лишен от една неочаквана очакваност, която едни я наричат сън, други бълнуване.

А това си е самата реалност.

Нима няма охлюви