АЕЦ “Белене”: руска централа на българска територия

“България е започнала разговори с Москва за ползване на предвидения в руския бюджет заем от 3.8 млрд. евро за строителството на АЕЦ “Белене“ – заяви наскоро пред медиите министър Петър Димитров. Новината беше потвърдена пред националното радио и от руският министър на енергетиката Сергей Шматко, който впрочем е бивш директор на руската компания “Атомстройекспорт“, която ще строи централата.

            Забележителното в случая е, че тези 3.8 милиарда за строеж на българската АЕЦ “Белене” са предвидени отдавна – още преди да бъдат водени разговори за каквито и да било инвеститори от българска страна. Опцията за руско финансиране и предвидените в руския национален бюджет средства бяха обявени от руския президент Путин още в началото на 2008 г.

             Според Шматко България и Русия работели по ядрения проект в "атмосфера на много високо взаимно разбиране и доверие". Това им позволявало да вървят напред в неговото изпълнение, въпреки че финансовите проблеми не били решени. Дадени били вече указания на руските компании “да започнат да осъществяват финансирането в рамките на руската държавна подкрепа за този проект". Ставало дума за “временно финансиране”, докато стратегическият инвеститор не поемел своите функции по финансовото обезпечаване на проекта.

            Въпросният стратегически инвеститор е германската RWE, която в края на миналата година е подписала акционерно споразумение с НЕК за придобиването на 49 на сто от проекта срещу 2 млрд. евро инвестиции. Инвестициите обаче не са осъществени, тъй като компанията е променила инвестиционните си намерения. Първоначалните идеи са били за създаване на съвместно дружество, което да бъде учредено до средата на тази година – след което RWE са ревизирали това си намерение и са заявили, че ще се включат едва след като проектът бъде финансово структуриран – сиреч след като стане ясно кой ще даде останалите пари.

            Няма кой да даде останалите пари обаче. И най-вероятно немската компания ще се оправдае с кризата, за да се оттегли окончателно от този наистина доста особен проект за ядрена централа, която не е ясно нито кога ще започне да се строи, нито колко ще струва (още преди да започне строежа й, стана ясно, че “Атомстройекспорт“ ще поиска поне един и половина пъти  пари повече от заявените), нито каква ще е нейната рентабилност и на какви пазари ще може да разчита, когато – след десетилетие примерно – започне да произвежда ток.

            Няма проблеми според министър Димитров. Към финансирането на проекта проявявали интерес банки от цял свят. Има проблем обаче и той се състои в това, че никой не иска да влага пари в подобни безумици. Белене е на дневен ред още от времето на предишното правителство, но до този момент банков кредит не е намерен. Самата RWE също така не е намерила с кого да сподели дела си в това строителство – и тази очевадна незаинтересованост към начинанието вероятно е причината и за нейните резерви, както и за много вероятното й отдръпване от инвеститорския проект. Защото ако банките се натискаха да финансират АЕЦ “Белене” – защо тогава се налага министърът да ходи в Москва и да иска офертираните от Путин милиарди?

            Всеки знае грамотен икономист какво означава това. Няма безплатен обяд, а когато той се състои в руски ресторант, сметката обикновено излиза доста солена. Русия не ни дава тези милиарди нито безвъзмездно, нито за черните ни очи. Същите ще бъдат изплатени с продажбата на произвеждания от централата ток. Тъй като румънската АЕЦ ще е готова много преди нашата – и някой ден, когато “Белене” най-сетне заработи, пазарните нужди в околните страни ще бъдат по един или друг начин вече задоволени – то този ток ще го консумираме и плащаме ние, българските граждани. По цени, които да изглеждат задоволителни за руските кредитори и са способни да покрият направените от тях харчове и исканите от тях дивиденти. Пак по такива цени ще бъде построена и самата централа: най-вероятно много по-високи от заявените, защото, нали разбирате, животът поскъпва.

            Няма кой да ги даде ли? Няма проблем – братушките са насреща. За какво имахме вечна дружба от векове за векове? Путин дава почти четири милиарда днес, ще даде и шест. Както казва и министър Димитров – той може. Не е като тези поплювковци от ЕС. Дословно: “Барозу не е Путин, той не би могъл да се изправи и да каже - България по този проект ще получи ето толкова“.

             И Путин се изправя и казва. Как няма да каже, като от Задунайская му поднасят такъв келепир: руска атомна централа с руски реактори, построена от руска компания с руски пари, само че на територията на България – сиреч в Европейския съюз. Което е стратегически важното: “Атомстройекспорт“ да стъпи там. Да се докаже, че въпреки Чернобил руската ядрена енергетика отново има пазари и ресурси в цивилизования свят.

            Това е по-важно от  дружбата от векове за векове, по-важно от бъдещето на вироглавите южни славяни, по-важно от самата Задунайская. Нищо, че “курица не птица, Болгария не заграница”. Защото освен всичко бетонните постаменти на централата са площадките, гарантиращи руското стъпване на Балканите. Тя самата е нещо като руска военна база – само че по-рентабилна и стратегически по-важна. И е именно руска, а не българска. Защото да не платим тогава и някой милиард в повече? Плащаме го в крайна сметка на “Атомстройекспорт“, а не на филанкишията: от единия джоб в другия. Повече пари – по дълъг срок на изплащане с произведения ток. Примерно до края на проектния срок. А погребването на централата ще го оставим на българите. Нищо, че то струва почти колкото построяването. За което впрочем и те, щат не щат, ще дадат някой лев.

            И те, естествено, дават. Редом с вестта за руските милиарди дойде и една друга вест: Европейската комисия проверява дали отпуснатите през миналата година 300 млн. лв. от бюджета за строителството на АЕЦ "Белене" не представляват държавна помощ – и дали ако представляват такава, тя е законна. И проверява с основание, защото правилата на ЕС изискват  изискват държавната помощ да бъде отпусната само след уведомление на дирекция "Конкуренция" на ЕК.

            Няма такова уведомление. Министърът на икономиката ни обяснява как не трябва да се дърпаме от “важната роля на посредник между двата супергиганта в Европа и Азия, между Европейския съюз и Русия“. Не обяснява само едно: че който се глави да се прави на посредник в полза само на единия от гигантите, най-често става негов слуга. А в НЕК танцуват казачок. Както винаги.