Иван Канев
Учените в БАН имат право да протестират, защото немотията, в която живеят и работят, ги обезличава професионално, смазва социално и унижава като личности. Въпросът е пред кого и за какво да се правят протестите. Мненията по този въпрос са поляризирани.
На единия полюс са мненията на ръководните кадри от БАН. Те стоят зад тезата, че управляваната от тях наука е реформирана и, ако има пари и подкрепата на правителството и парламента, БАН ще работи нормално. Те обаче нямат нито пари, нито подкрепата на правителството и парламента. На базата на своята теза за реформираната наука те внушават на подчинените си да излязат на протест срещу правителството с исканията:
Да се увеличат парите за наука съобразно клаузите на Лисабонското споразумение и в съотвествие с останалите науки в Европа. Това искане е правилно, но протестите трябваше да бъдат към предишното правителство, което подписа Лисабонската спогодба, но отряза науката от европарите.
Да се увеличат заплатите на учените. И това искане е правилно, но протестите по него трябваше да започнат пред миналото правителство, което даде депутатски заплати само на около 50-100 пенсионирани учени и остави без увеличение заплатите на младите и дееспособните учени.
Да се искат оставките на министри, които правили нов закон за БАН без да съгласуват работата си с ръководните органи на БАН. Това искане е неправилно и необосновано. Първо, министрите не са подчинени на БАН и не са длъжни да питат ръководството му, когато правят проект за нов закон. Второ, това искане е политическо и е много опасно, защото исканията на БАН за оставки са идентични с тези на опозицията на правителството. Това поставя БАН и държавната наука на България в ролята на политическа опозиция, а това е недопустимо. БАН, и националната наука не могат и не трябва да са на страната на опозицията. Те трябва да са неутрални и да служат на нацията.
На другия полюс са онези учени, които вярват, че големите проблеми в науката, включително и провалената реформа, беднотията, немотията и деструкцията са трупани от 20 години насам поради грешки, дефекти и пороци в управлението на науката. Тези учени искат управлението, включително ръководството, Управителният съвет и Общото събрание на БАН да бъдат реформирани основно. С тази цел те пишат статии, открити писма, питания, и напоследък събират подписи за искане на оставката на сегашните управници в БАН.
Мотивите, с които се иска оставката на сегашните управници са много на брой и различни по характер. С колеги от БАН, България и чужбина изготвихме справка за някои от най-големите грешки, дефекти и пороци, които са насадени в науката от управниците и. Сред тях са: Далавери и разхищения на оскъдните пари за наука. Погазване на академичните принципи и традиция. Те ще бъдат описани в следващите постинги за да се знаят и ползват от тези, които ще пишат историята на продължилата над 20 години реформа в науката. Предлагаме на колегите които се интересуват от съдбата на БАН и науката да ги прочетат и въз основа на изнесените в тях данни, факти и събития да решат пред кого и за какво ще протестират.