За независимостта от естетиката

Да ме беше признал Румен Петков, че говоря простотии, орден “Стара планина” нямаше да ми трябва. Но Соломон Паси е човек и политик, който освен че е наистина интелигентен и образован, притежава мярка, самоконтрол и възпитание, за които мнозина от другите “слуги на народа” могат да му завиждат. Казвам предишното без ирония, защото дали за доброто на България или не - Соломон Паси положи много усилия и изигра ключова роля за приемането ни в НАТО, и в продължение на четири години бе начело на външната ни политика. Изказването на Паси при Иван Бедров (транскрипт при Комитата), обаче, е показателен пример за контрола,  който политиците (желаят да) имат върху медиите и от там върху всички нас.

Беше изумително и същевременно отрезвяващо да видя как разумен човек като Паси настоятелно препоръчва на журналист да “влезе във връзка с ръководството” или желае телевизията да създаде естетически или художествен екип. Мога само да си представям на какво са способни много по-несдържани хора, разполагащи с реална репресивна власт. Опитът за налагане на “редакционна линия”, дефинирането на “призвание” и намесата в работата на медията е грубо и безспорно нарушение не само на Конституцията, законите, на общоприетите професионални и морални норми и практиката в страните, на които се стремим да достигнем и не трябва да бъде толерирано.

Що се отнасят до мен, аз мога спокойно да игнорирам подобни препоръки и квалификации, но когато съм свидетел на подобно вмешателство от човек, който твърди че е носител на по-висок морален критерий, не мисля, че трябва да бъде оставено без реакция. Дали нещо е “простотия” или може да бъде определено като “естетично” е въпрос преди всичко на субективна преценка. За вкус и за естетика споровете са безсмислени, защото за тях обективен критерий, никога не може да бъде създаден. Вкусът и критерият се възпитават бавно и трудно, но още по-трудно се изгражда общество и гражданско съзнание, което ясно оценява и защитава свободите и основните принципи на демокрацията. Соломон Паси с вчерашното си непланирано и затова вярвам искрено изказване показа, че е склонен да зачита общественото мнение, само ако е ласкателно за него и загуби голяма част от моето уважение.

Когато една медия има смелостта да опитва да си върши работата в интерес на гражданите, в интерес на самите граждани е и да я подкрепят. Ако Иван Бедров или Re:TV се усетят сами срещу заливащата простотия, е много вероятно да не издържат и да се слеят с нея.  От това интерес могат да имат само “естети” като Паси, които им се иска фактите да се представят на хората “по един сравнително правдив начин” чрез “приемлив речник”, одобрен от “художествен екип”. На мен, а вярвам и на вас, интересът ми е медиите да служат не на обособилите се в политическата класа, а в техен коректив. Затова нека сега журналистите като Иван Бедров да знаят, а ако имат нужда и да потърсят помощ, за да продължат да остояват позиция, независими от естетиката и други благовидни названия на цензурата.

Блогът на Пейо Попов - http://blog.peio.org/