Дясната турлю-гювеч коалиция

След срещата на националните ръководства на ДСБ и СДС Иван Костов прогнозира, че ако се направи широка дясна коалиция, тя ще спечели 45 места в бъдещия парламент и ще има трима представители в Европейския такъв. Тази прогноза съдържа една загадка, която трудно може да бъде разгадана: владее ли икономистът Иван Костов правилата на простата аритметика. За да се спечелят 45 места, съответната партия трябва да получи близо 20% от подадените на изборите гласове. В момента социологическите агенции дават на коалицията СДС – ДСБ около 5.5% рейтинг. Дори да приемем, че гласуването бъде ниско и до урните отидат само 50% от избирателите, този рейтинг ще се реализира като 11% от подадените гласове.

            От което следва, че оставащите до прогнозираните от Иван Костов проценти трябва да бъдат набавени от гласовете, които ще донесат партиите на Емил Кошлуков, Яне Янев, Анастасия Мозер, Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски и (евентуално) царските отцепници.

            Харесва ли ви тази компания? На мен не. Но и да ми харесва, и да не ми харесва, това е българското дясно. Друго няма. И в това нямане Костов и Мартин Димитров трябва да озаптят малко бодряшкия си тон, защото с подобни прогнози просто обиждат интелигентността на своите избиратели. Предизборните хиперболи със сигурност галят ухото на червените бабички, но звучат доста неуместно за всеки, който мисли с ума си, вместо да предоставя тези прерогативи на партийния вожд. Налага се да добавя – и за всеки, който има памет за историята на тези имена – защото тази памет е най-вече негативна.

            Шефът на предизборния щаб на СДС Найден Зеленогорски твърди, че двете партии обръщат своите послания към всички около милион и половина дясно настроени избиратели, а не само към твърдите привърженици на двете партии. Тези милион и половина избиратели обаче няма да бъдат ангажирани с коалиционна всеядност и правене на турлю-гювеч коалиции между хора, които нямат нищо общо помежду си освен жаждата да прилазят някак си отново до властта. Ще бъдат привлечени с доблест и морален кураж, с истинност и искреност, с почтеност и реална работа за интересите на избирателите.

            Розовите прогнози и залъгалките тук не работят. Нека припомня – за предишните избори Надежда Михайлова спретна точно такава турлю-гювеч коалиция. И се провали. Дано да не бъда лош пророк, но същото ще се случи и със сега планираната. Вместо да прибави проценти към електоралния потенциал на СДС и ДСБ, тя ще отнеме такива. Защото гласовете на избирателите на се прост аритметичен сбор от гласовете на участващите в коалицията партии, а са израз на доверието към коалиционната структура с всички нейни компоненти – включително принципите на нейното съграждане – и целите, за които тя е създадена. Подозренията, че става дума не за интересите на избирателите, а за брак по сметка с цел политическо оцеляване – или прилазване към трапезата на власта на всяка и на всякаква цена, се плащат на изборите със загуба на доверие и недостиг на гласове – и се плащат скъпо.

            Тук искам да бъда съвсем конкретен и да прпипомня някои принципи, които уж бяха залегнали в коалиционното споразумение между двете партии. Ясно е, че след като се прави коалиция, тя предполага и участие на коалиращите се в нейните листи. За това участие обаче коалиционния договор между СДС и ДСБ предполага някои условия, разписани в точка три от раздела “Коалиционни принципи”. Първият от тях е “да имат неопетнена репутация”. Питам – и очаквам отговор – как се съотнася това с Емил Кошлуков? Що за репутация може да има човекът, който се съгласява да пребивава под един покрив с внука на Тодор Живков и в най-просташкото телевизионно шоу, експлоатиращо воайорските щения на своите зрители? Каква неопетнена репутация има неговия ортак Мирослав Севлиевски, който шляпаше карти на една яхта с Иван Тодоров – Доктора? Каква неопетнена репутация има самото “Ново време”, което в края на мандата на предишния парламент тръгна да сваля правителството на Симеон Сакскобургготски – задено с Иван Костов и заедно със Сергей Станишев, а после продаде опозиционния си патос срещу едно министерско кресло?

            Друг принцип: “Да не са се облагодетелствували от участието си в политиката.” Точно формулиран и изключително важен принцип. Как се вързва той с името на Стефан Софиянски? А с това на Евгений Бакърджиев? И в каква степен важи за самите партии, които са подписали този документ? Какво е например името на човека, който е собственик и издател на вестник “Седем” – партийния орган на ДСБ? Наскоро в “Капитал” младите активисти на тази партия разказваха как са правили нейните структури: отиват в градчето Х, където не познават никого, разпитват местните вестникопродавци кой чете в. “Седем” издриват ги и ги организират в местна партийна организация. Същите читатели обаче не знаят малката подробност, че в. “Седем” е собственост на Славчо Христов. Помните ли го този герой? Помните ли възхода на СИ Банк, покупката на Стопанска банка, на Златните пясъци, на Пампорово? Или скромния ресторантьор е бил финансов гений – и сам и за своя сметка е натрупал тези придобивки – напълно независимо от властта между 1997 и 2001 г.?

            Трети принцип: “Да споделят оценката на СДС и ДСБ за управлението на ОДС, за управлението на НДСВ и ДПС и за управлението на тройната коалиция”. Наистина не знам кога СДС и ДСБ са изработили своята обща оценка за управлението на Иван Костов, но нека приемем, че има такава и тя е изцяло положителна. Как се изразяваше обаче отношението на Яне Янев към това управление? Чрез хвърляне на димки по време на Националния съвет на СДС в Пловдив. Който не помни какви бяха неговите аргументи за този тогавашен терористичен акт, нека разлисти старите вестници и ги прочете. Още: каква би могла да бъде оценката на Емил Кошлуков за управлението на НДСВ и ДПС, след като той участваше в това управление и нещо повече: той спаси от неизбежно бламиране тахния кабинет. По същият начин можем да се запитаме какво е отношението на БНД към тройната коалиция – отрицателно, разбира се. Само че с техните гласове беше избран Сергей Станишев и гласувано неговото правителство.

            Четвърти принцип: “Да не са били обвързани по какъвто и да било начин с националната и местна олигархия и организираната престъпност.” Не е нужно да се ровим в миналото и да вадим неговите призраци като Майкъл Чорни например. Нека бъдем позитивни и да гледаме в бъдещето: за какво се прави тази коалиция? Естествено – за да управлява. В това са солидарни всички изказвания на коалиращите се. С кого може реално да управлява при сегашните политически перспективи? Тук десните лидери не са толкова словоохотливи, но с половин уста признават: с Бойко Борисов, според мъдрите съвети на ЕНП. Тогава трябва да си отговорят: този формулиран от тях принцип само за предизборните коалиции ли важи, или обхваща и следизборните такива. И като си отговорят, да направят този отговор публично достояние.

            И накрая последният принцип: “Да не са понастоящем и да не са били сътрудници нта специалните служби и репресивния апарат на комунистическия режим”. Нека прочее разгледаме следната хипотеза: “Ред, законност и справедливост” е един от потенциалните коалиционни партньори; партията има около 1% рейтинг, но пък персоналния такъв на нейния лидер Яне Янев е трети в настоящите класации – и изпреварва чувствително както Иван Костов, така и Мартин Димитров. Очевидно преговорите с него няма да бъдат лесни – и той ще поиска не едно и две места на водачи в листите срещу своето съгласие. Втората по значимост фигура в тази партия е Георги Марков, известен още и като агент Николай. Пита се: ако той бъде кандидатиран, какво ще изберат десните лидери – своите принципи или коалиционната масовка?

            Задавам тези въпроси, защото от участието на Калин Янакиев в предаването на Иван Бедров по Re-TV стана ясно, че преговорите с Емил Кошлуков и “обединените земеделци” на Анастасия Мозер били практически приключили – и те били сигурните бъдещи партньори в обединената десница. Преговорите с другите продължавали. Честна дума, стана ми мъчно за Калин. Тягостно е наистина да гледаш как един от най-големите български интелектуалци се гърчи в клещите на партийната дисциплина – и върти, и суче, и се чуди как да пробута тази безпринципна и безсмислена коалиционна експанзия като нещо добро, достойно и нужно за бъдещето на България...