Реформата в БАН

Българска академия на науките се самореформира, правителството не е доволно от извършеното, парите от бюджетната субсидия са намалени с повече от 30%, готвят се протести, едни са „за” (нещо си), други са „против” (нещо си), няма пари за заплати и се вършат очевидни нарушения на Кодекса на труда... всички недоволстват. Типична ситуация за българския „преход”: има проблем, но той не е дефиниран (или се дефинира по различен начин от враждуващите групировки) от гледна точка на добрите световни практики; всички анонсират, без на масата да са сложени правилата и залозите на играта; атовете (правителството и ръководството на БАН) се ритат и магаретата (редовите учени) страдат; принципите са оставени на заден план и всеки се ръководи в думите и в действията си от собствената си користна позиция; обществото недоумява за какво точно иде реч; нерешаването на проблема създава истерия у публиката и това допълнително затруднява неговото решаване... не се вижда изход от ситуацията.

Добре, какъв е залогът на този проблем, какво точно става и кои са играчите в тази безпринципна до момента игра?

Повече от очевидно е, че намаляването на субсидията на една институция, без да бъде дебатирана и публично оповестена законодателната и административната рамка на нейното наложително реформиране, не може само по себе си да бъде средство или подтик тази институция да се самореформира. Всяка институция, най-вече в лицето на нейното ръководство, по презумпция е склонна към запазване на статуквото, доколкото именно това статукво е основание за неговата настояща и бъдеща непокътнатост.

1. Правителството. С днешна дата трябва ясно да се каже, че правителството не предприе необходимата за дългоочакваната проевропейска реформа в БАН (нямаща нищо общо с провежданата от БАН „реформа”) предварителна експертна дискусия и не предложи до момента целия набор от законодателни и административни решения, които да регламентират рамката на тази наложителна демократизация и оптимизация на Академията. Вместо това то реши да ореже бюджета на БАН, без предварително да е налице цялостен финансов одит, показващ дали 59 мил. лв. годишна издръжка са достатъчни или недостатъчни за нормалното функциониране на институцията, докато се проведе желаната от него реформа. Тоест, правителството е в дълг към обществото и към научната общност, защото не потърси експертната помощ на тази общност за изработването на матрицата на желаната от всички проевропейска реформа в БАН и след като делегира на 19 май 2010 г. тези права на ръководството на Академията (което така се е срастнало с постсоциалистическата инерция, че и през ум не му минава само да отреже клона, на който седи), сега – очевидно недоволно от извършеното – иска да постигне своите неясно заявени цели чрез лостовете на бюджета. Това, което правителството трябваше да направи и все още не е направило е следното: ясно заявена позиция за цивилизационния смисъл на новата проевропейска реформа в БАН; пътищата за нейната реализация; широк експертен дебат за параметрите на тази реформа; осигурено финансиране на процеса на реформиране.

2. Българска академия на науките (ръководството й). БАН продължава да живее в „розовите” облаци на късния социализъм и отдавна и като структура, и като форма на управление се е превърнала в архаичен мастодонт, самото съществуне на който, освен че е непродуктивно от гледна точка на научната ефективност, е основната причина днешната българска академична наука да води провинциално съществуване и да е обречена на сигурна смърт, защото в тези условия и при това заплащане млади кадри почти не постъпват, а вече назначените млади един по един напускат потъващия кораб. Нека тези от работещите в Академията, които по дух и чрез делата си излизат извън контекста на провинциалното блато, а те не са малцина, да ме извинят за обобщението (в крайна сметка поне 50% от състава на БАН с нищо не е показал, че се дистанцира от блатното статукво), но то е необходимо, защото, за съжаление, определя общата рамка на картината. Тоест, от ръководството на БАН не може да се очаква каквото и да било съдействие по линия на една модерна, проевропейска реформа в нея, което е втората по ред, но не и втора по значение, причина за случващото се в момента около Академията.

3. Българска академия на науките (научният състав). С оглед на възрастовия състав на Академията, голяма част от работещите в нея са потърпевши от социалистическия начин на научен живот и това предопределя както хоризонта на мисленето им, така и формите на тяхното поведение. Тези хора, голяма част от които сами по себе си са почтени и милеят за науката, изначално не вярват, че нещо може да се промени „отдолу”, което ги превръща в безмълвни и безроботни свидетели на случващото се – по правило, както беше в миналото, извършвано „отгоре”. Ето защо само малка част от работещите в БАН се включиха в дебата и борбите около належащото реформиране на Академията. Не оправдавам подобна „академична” дистанцираност от практическите проблеми, макар и да я разбирам. Не може да искаме да имаме модерна европейска научна институция и да очакваме други – едните се борят за своето векуване, а другите виждат в реформата начин за реализацията на свои публично неогласени користни интереси – да ни спуснат отгоре полагащото ни се уважение от обществото, достойните заплати, адекватните на естеството на научния труд средства за изследователска дейност, демократичните форми на управление на науката. Вярата в подобна схема означава да се вярва в митове и в приказки за малки деца. Е, трябва да си признаем, също така, че пасивността на мнозина е продиктувана и от желанието им да нищоправят, да я карат както си знаят от едно време. Но не всички са такива. Не са единици българските учени, които мислят и работят, както повеляват добрите световни образци. И смисълът на модерната проевропейска реформа, от която се нуждае БАН, не е добруването на този или онзи, заклеймяването на едни и възвеличаването на други (типично български непродуктивен синдром, защото самата реформа, ако бъде направена както трябва, сама ще отсее зърното от плявата), а изправянето на науката и на научния живот на крака, отварянето на вратите пред знаещите и можещите, за да може обществото да се ползва от цивилизационния потенциал (непосредствен и символически) на научната практика.

Написаното дотук има за цел да опише ситуацията около реформирането на и в БАН и като финал да предложи виждането на една група учени от Академията (самоучредилият се, неформален кръг от радетели за модерна, проевропейска организация на научния живот у нас – така нареченият „Академичен форум”) – убеден съм че това виждане има много привърженици сред работещите в БАН и сред всички, които по някакъв начин са свързани с проблемите на науката – което, първо, идва да подскаже, че в БАН има хора, които милеят за нея и не стоят встрани от борбите около реформирането й и, второ, би могло да послужи като отправна точка за едни неотложни действия в тази посока.

                                                                                        Владимир Стойчев

Ето и самото становище на Академичния форум, което беше нещо като въведение към една папка от мнения, петиции, решения, статии и т.н, предлагани от редови учени и от научни институти в БАН, събрани в едно и именно като папка, разпратени до ръководството на БАН, министър-председателя, министъра на финансите, министъра на образованието, младежта и науката и Комисията по наука в парламента (единствено от Народното събрание и досега – четвърти месец от депозирането й в деловодството - не сме получили входящ номер... странно, но закономерно).                   

РЕФОРМАТА В БАН – ДРУГИЯТ ПОГЛЕД

(СТАНОВИЩЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ ФОРУМ)

Тази папка съдържа алтернативно виждане за реформата в БАН. Тя е и отговор на започнатата от Ръководството на БАН реформа и (пореден) опит за установяване на диалог. Такъв диалог Ръководството на БАН не само не потърси при подготовката на концепцията за реформа и през изминалите месеци на провеждането й, но и игнорира всички несъгласия, изразени от колективните органи на управление на редица научни институти.

В тази папка са събрани:

1. Част от възраженията, протестните писма, петициите, решенията на Общите събрания и Научните съвети в редица институти на БАН срещу провежданата в момента „реформа”.

2. Някои алтернативни (по отношение на позицията на Ръководството на БАН) виждания за това как трябва да се реформира Академията, за да се превърне в работеща европейска научна институция от съвременен тип, представени в не малкото на брой публикувани и непубликувани мнения и предложения на колеги от БАН и извън нея за наложителната реална, а не симулативна, модернизация на Академията.

 Протестът ни (под формата на възражения, протестни писма, петиции, решения на Общите събрания и Научните съвети в редица институти на БАН) е ориентиран към вече започналата „реформа” от Ръководството на БАН, която, за съжаление, и по дух, и като процедура възпроизвежда съществуващия в момента авторитарен и свръхцентрализиран модел на структура и управление и под формата на самоцелни сливания на институти и привидни промени в Устава всъщност запазва настоящото ретроградно (по наше мнение) статукво.

Алтернативните ни виждания относно настоящата структура на БАН и произтичащата от нея форма на управление се резюмират в следното:

1. Необходима е реална децентрализация на управлението на БАН, изразяваща се в разделение между научното, административното и финансовото управление на Академията.

2. Самото естество на научния труд предполага административна, юридическа и финансова автономия на отделните институти. 

Затова смятаме, че протичащата в момента реформа в БАН трябва да бъде преустановена и да се пристъпи към:

1. Изработването на концепция за една нова перспективна и модерна реформа на Академията.

2. Приемането на нов Закон за БАН, нов Устав на Академията и нов Закон за научните изследвания като предпоставки за едно реално и модерно обновяване на БАН.

Като изразител на нагласите на немалка част от работещите в БАН, ние, Академичният форум, предлагаме следното:

Правителството и конкретно Министерството на образованието, младежта и науката като принципал на БАН да съдейства за градивен, конструктивен диалог за една добре промислена модерна реформа на БАН, в който и “инакомислещите” спрямо Ръководството на БАН да са легитимна страна. Само реформа, изградена върху консенсусни решения би могла да доведе до перспективно и устойчиво развитие на науката у нас. 

25 юни 2010                                              Академичен форум