Националисти се подиграват с рок-легендите

Преди време местна кабелна телевизия прожектира на  агитка, приличаща на пенсионерска седянка, на сцената на Охлюва, заснетият с Джон Лоутън  /вторият вокалист на Uriah heep /  филм за Бургас, скоро следва нова експлоатация на певеца, “втора част”, пак с Лоутън, когото разкарват като маймуна навсякъде. Филмът е нещо като реклама, само че май не на града. Защото градът не се дава с реалните си измерения, а панорамно, като в туристически гид.

Подтекстът обаче  е – ние управляваме Бургас!  Защо националистите се държат така, сякаш са политическа и морална сила в града и че нищо без тяхната санкция не е възможно. Израз на това са налудничавите подписки, с непроверена информация. Или силно манипулирана, съобразна лумпенската маса, която няма навика да ползва своята глава… Най-смешни са обаче напъните  да изглеждат модерни! Сякаш по самата си същност родният “национализъм” не е един мухлясъл анахронизъм. Сякаш не е най-ретроградната организация, която сее само негативи за България.

И сега ново пет! Националпопулизъм и… рок !!!  Дървено желязо. Рокът бе музиката, която   никаква Желязна завеса не успяваше да  спре. Чарът на рока обаче е в свободата. На което червените  можеха да противопоставят само доноси, партийни събрания, на които се заклеймяваше това упадъчно явление, а милиционерите удряха печати по челата на инакомислещите, подстригваха ги нула номер  или им сцепваха панталоните с ножове, ей това беше родната действителност, която сега Скат искат да ни върнат, като плачат носталгично по тия времена, затуй и ни убеждаваха, че е нужно да се направи национализация, а хората да се върнат на село, в ТКЗС.  

ТКЗС и рокът обаче са несъвместими. “Родолюбството” по дядовите потури и рокът също. Знае ли обаче Джон Лоутън с кого си има работа? А напоследък гледаме и друг член на легендарната група – Кен Хенсли… Знае ли, че повечето симпатизанти на “националистите” не са и помирисвали рок музика и че тайно я ненавиждат? Защото за такива дедовци и лелки рокът е като пришълец от Марс. Ужасяващият стагниращ дъх на национализма, лъхащ и на казионщина  и попщина, и въобще напънът на тези субекти да овладеят една територия, която няма нищо общо с това, което проповядват - ни насочва към психопаталогията. Така, както графоманът иска да мине за велик поет, така, както бездарникът вопие да бъде на сцената и прожекторите да го осветяват – така и този напън да се отъркаме и ние във великата рок-група, говори много страшни неща.

В същото време, когато правиш подписки за забрана на нещо си, когато призоваваш за концлагерно правосъдие и ходиш да тероризираш хората с агитки и щурмоваци, да правиш такъв филм – това ни насочва към много тежка диагноза. Към политическа шизофрения, която изхожда от лидерите и се вселява в немислещата маса по йерархията надолу. Ксенофобията никога не е била безопасно нещо, нито заплахите за саморазправа с цели малцинствени групи е забавна. Отмъстителна реторика  опръсква всеки, които има собствено мнение за нещата  и то не съвпада с постановките на “родолюбците”.

Макар че е много трудно да с определи за какво точно се борят тези хора. За нас е ясно да какво – за кокъл. Но националистическа реторика, популистките факирства на самонареклите се националисти замъгляват нещата, скапват обществения ни живот, колкото и да е нищожен и объркан. А такива се хранят именно с объркването на понятия, с хаоса, с неверието на хората. Тя нищо не им предлага, освен да се върнат в миналото или да се надяват на някакво възмездие, което уж те ще докарат в бъдещето.

Болшевишко-лумпенският характер  лъсва  по-ясно по време на избори. Да възпримаме такива прояви като невинно явление, като лудият в семейството, който трябва да скрием в килера за празника, очевидно е грешна тактика. За тях трябва да се говори високо, да се посочи уродството, което  олицетворяват. Утре те могат да решат да правят филм за Ганди или за Толстой, присвоявайки си по този начин героите на човечеството.

Непоносимият тон, с който се говори от амвона на национализма, вече изнервя.  В случая с този филм не виждаме репортерка да измъчва Лоутън с тъпи и насочващи въпроси, но зад кадър усещаме едно ехидство – видяхте ли, как го преметнахме този английски пич? В такава  “публицистика” няма нищо обективно, само пошъл, балкански тарикатлък…

П.П. Същевременно обаче тези същите си провеждат подмолна антипропаганда на Спирит ъф Бургас...