БАН протестира, АБВ ликува

Учените протестират – и с основание, тъй като мизерните им и без това заплати се стопиха с над 30% - и сега един български учен взема по-малко пари не само от един джандарин, но и от разсилния във вътрешното ведомство. В много институти са принудени да попълват всеки месец молби за по няколко дни неплатен отпуск, та да може изобщо да се върже нещастния им бюджет; много пък нямат пари за отопление – камо ли за научна работа.

Има обаче един въпрос, който учените от БАН избягват да си задават. Всички те – без изключение всички, защото всички гласуваха по своите общи събрания – бяха поставени пред избор. Можеха да изберат или да реформират своята Академия, за да заприлича тя поне малко на модерна научна общност – или да бранят досегашното си статукво, оставайки своята къщичка на площад Народно събрание да стърчи като затворена феодална крепост, която няма нищо общо с реалността.

Избраха второто... всъщност дали изобщо избраха нещо? Не, уви. Истината е по-тъжна. Избраха това, което началството им каза да изберат. Избраха имитацията на реформа пред реалната реформа. Избраха да съхранят номенклатурната каста от своето Централно управление и да си останат напълно зависими от него – наместо да придобият самостоятелност и да се борят с избрана от тях стратегия на конкурентния научен пазар. Избраха да не избират. Избраха други да избират вместо тях.

И днес виждат резултата от своя избор: агония, псевдосъществуване. Вкопчване в мизерното всеобщо оцеляване вместо вместо запазване на научното достойнство, вместо прочистването на Академията от стотиците мъртви души, които паразитират на неин гръб. Увековечаване на феодалната власт на номенклатурната научна каста и нейните наемници, тъй наречените „млади учени” от „Когито”, превърнали се по съвместителство в професионални митингаджии. Увековечаване на немърливостта и скритата корупция, с които се управляват академичните имоти.

Един пример само – какво ще направите с мениджър, който управлява ваша собственост за около три милиарда, а ви осигурява годишен приход само от по няколко милиона на година? Който си позволява да не ви информира как, при какви условия и с кого сключва договори за наем – а вие много случайно научавате, че примерно дава под наем парцели при цена няколко стотинки на квадратен метър? Ще го отстраните, нали? Странно защо обаче този здравословен и логичен акт изглежда все по-немислим и все по-кощунствен за работещите в Акадамията. Може би защото свободолюбивите учени зоват този мениджър „началството”, а „началство лучше знаеть”.

Вярваха, че са „победили”, като чрез улична врява са предотвратили закона на министър Игнатов, който заплашваше не тях, а тяхната пирамидална структура, оцеляла като последен динозавър на зрелия социализъм. Вярваха, че и сега нещата ще потръгнат така – че Бойко Борисов ще ги приеме, ще напъди Игнатов и ще скръцне със зъби на Дянков: дай пари на нашите учени! Вярваха и чакаха Бойко Борисов, както бродягите чакат в драмата на Самюел Бекет „В очакване на Годо”. Само че Бойко, като един същински Годо, не дойде.

Вярваха ли го всъщност? Редовите учени, сбрани на жълтите павета – сигурно да. Тези от академичния президиум обаче – едва ли. Защото те вече имат друга игра. Игра, която не е от днес и не е от вчера. Игра, която стана видима още когато президентът с двойна биография получи с гласа на Българската академия на науките учредената с кагебистка помощ награда – почетен знак на името на... Стефан Стамболов. Игра, която стана ясна, когато самият Георги Първанов дойде да подкрепя техния протест на последното Общо събрание на БАН. И игра, която няма нищо общо с науката, но има много общо с политиката – много общо с връщането на България в сферата на руските интереси, много общо с първите три букви от българската азбука и с предстоящото пристигане на Владимир Путин.

Тази игра играха учените – докато уж протестираха за своите заплати. Играха я така, както марионетки играят под пръстите на кукловода.

Тази игра не довидяха Бойко Борисов и Симеон Дянков, които решиха да правят инфраструктура и спортни зали, вместо образование, наука и култура. С това те просто предадоха един елитен слой от българското общество в ръцете на г-н Първанов.

Сега могат с наслада да се шегуват, че АБВ е всъщност ЮЯ, само че заради тяхната непрозорливост към бъдната русофилска партия вече се прилепят и други абревиатури, обхващайки цели обществени прослойки. Вече имаме АБВ БАН. Утре можем да видим под ваклия поглед на другаря Гоце да маршируват и университетите, и театралите, и лекарите, и кой ли не още от унижените и оскърбени български съсловия.